Предимно многоклетъчни, рядко едноклетъчни
Вегетативно тяло: мицел, съставено от тънки нишки хифи, нарастващи с върха (за 24 ч. до 1 km нов мицел)
Клетъчни стени: полизахариди (главно хитин), малко белтъци, липиди, полифосфати
Плектенхим: подобие на тъкан (поради липса на плазмодезми) при висшите гъби, може да изпълнява покривна, механична, проводяща и др. функции
Образувания при различните групи гъби: ризоморфи, склероции, хаустории (при паразитите)

Вегетативно – оидии, хламидоспори, пъпкуване
Безполово – спори (в резултат на митоза конидиоспори, хламидоспори, артроспори, в спорангии – ендоспори и зооспори)
Спори, резултат от полово размножаване, образувани след мейотично делене
- Ооспори – оогамия
- Зигоспори – зигогамия
- Аскоспори – ангиогамия
- Базидиоспори – соматогамия
При част от гъбите спорите след полов процес са в плодни тела
Полово
- соматогамия (сливане на соматични клетки, хологамия)
- гаметогамия (изогамия, хетерогамия, оогамия)
- ангиогамия (зигогамия) – без гамети, цигангии

Почвени гъби, участващи в микориза – симбиоза между гъба и корени на растение; мутуалистични отношения на двата организма
Промишлени гъби (върху метали, книги и др.)
Участващи в талуса на лишеите
Дърворазрушаващи гъби
Паразитни гъби

Широко разпространени в природата. Участват във всички екосистеми, като преобладават в горските
Гъби от всички трофични групи (сапрофитни, паразитни и микоризни) играят важна роля във функционирането на екосистемите
Важни биоиндикатори: изключително полезни в мониторингови програми и при проучвания на условията на околната среда в регионите с антропогенни въздействия
Причинители на болести по растенията; гъбични инфекции при хората и животните
Стопански полезни видове. Първият антибиотик – пеницилин; циклоспорин – подтиска имунни реакции при трансплантации; дрожди за хлебопроизводството и пивоварството (в анаеробна среда превръщат въглехидратите в етилов алкохол и CO₂)
Микориза: близо 80% от висшите растения формират асоциации с гъби в корените си
Лишеи: гъби в симбиоза с водорасли и цианобактерии

Съвременна хипотеза

Класификацията през последните години претърпява много промени, в съответствие с многото открития с прилагане на съвременни методи*:

отдел Chytridiomycota (клас Chytridiomycetes): едноклетъчни изогамни гъби
отдел Zygomycota (клас Zygomycetes): зигогамни многоядрени гъби, по най-новите схеми разделени на два отдела – Mucoromycota и Zoopagomycota.
отдел Ascomycota (клас Ascomycetes): гъби с многоклетъчен хаплоиден мицел и аскоспори. Тук се отнасят и гъбите, означавани в миналото като Deuteromycetes (Fungi imperfecti) – изкуствено създадена група с видове, за които няма достатъчна информация
отдел Basidiomycota (клас Basidiomycetes): гъби с многоклетъчен дикарионен мицел и базидиоспори
От класификацията на гъбите отпада отдел Oomycota (клас Oomycetes): оогамни гъби, в съвременните класификации са отнесени към кафявите водорасли