В по-старите класификации са с ранг на клас ^[w]
Сапрофитни и паразитни сухоземни гъби
Вегетативно тяло – хаплоиден, многоклетъчен мицел (изкл. дрожите – псевдомицел)
Размножаване изключително безполово (екзоспори) – конидиоспори. Изключение са дрождите – пъпкуване.
Половото размножаване е свързано с образуване на аскус (торбеста структура), в която се формират хаплоидни аскоспори
Жизнен цикъл: хаплоиден мицел, ангиогамия, последвана от кратка диплоидна фаза с бърза мейоза и образуване на аскус с аскоспори.
Микобионти в състава на лишеите в целия свят (лишеи от Basidiomycota се срещат рядко в тропиците).

Зависи от наличието на плодни тела и техния тип.

Подотдел Saccharomycotina /Дрожди/ (~~подклас Ascosphaeridae, разред Endomycetales~~): едноклетъчни гъби^[w]
Подотдел Taphinomycotina (~~подклас Ascosphaeridae, разред Taphrinales~~): с голи аскуси

Подотдел Pezizomycotina (подклас Pezizidae): с аскуси скрити в плодни тела^[w]
- Разред Eurotiales
- Разред Erysiphales
- Разред Clavicepitales
- Разред Pezizales

Подотдел Saccharomycotina

Първичноторбести гъби. Едноклетъчни.

Характеристика:
- Високоспециализирана група
- Вегетативно тяло едноклетъчно, едноядрено
- Размножаване
  - безполово – пъпкуване
  - полово (хологамия) при изчерпване на средата – 4-8 аскоспори
Представители:
- Saccharomyces^[w] предизвикват ферментации в анаеробна захарна среда
- Candida^[w] причиняват микози при хора и животни

Подотдел Taphrinomycotina

Характеристика:
- Облигатни паразити, причиняват къдравост по листата, деформация на плодовете, т.нар. “самодивска метла”
- Нападнатите структури често са ярко оцветени, с налеп от асци
- Някои видове предизвикват растителни деформации, като често участват и други възбудители – вируси, бактерии и др.
Представители:
- Taphrina deformans^[w]: Причинно-следствен агент на заболяването къдравост по листата на прасковата
- Taphrina pruni^[w], T. populina^[w], T. betulina^[w]

Образуват асците в плодни тела (клейстотеций, перитеций, апотеций или псевдотеций), с твърди парафизи между асците.

плодно тяло клейстотеций

род Penicillium^[w]^[w]
- Значение за околната среда, производството на храни (особено сирена като Рокфор, Горгонзола, Камамбер, Бри и др. оцветени от спорите), ензими и органични киселини и антибиотици.
- Сапрофитни и паразитни гъби. Видове от рода причиняват меко гниене на плодове, отделят микотоксин патулин; при неправилно съхраняване на зърнени култури отделят токсичен микотоксин
- Конидиите като структура наподобяват четка

род Aspergillus^[w]: Навсякъде в природата (почва, растения, храни, домашен прах). Причинява алергични реакции (аспергилоза)

плодно тяло клейстотеций

Растителни патогени, причиняват брашнести мани
Симптоми: надземните части с бели прахообразни петна от спорите
Представители: родовете Microsphaera, Uncinula, Erysiphe
- Erysiphe graminis: брашнеста мана по житни
- Uncinula necator^[w]: брашнеста мана по лоза.
- род Oiduim^[w]: Растителни патогени, причиняващи различни форми на брашнеста мана. Някои са нормални за човешката микрофлора или се съдържат в почвата, въздуха и водата. Конидиоспори и артроспори (получени от разпадане на хифите); O. neolycopersici: брашнеста мана по доматите

плодно тяло перитеций

Claviceps purpurea /Мораво рогче по ръжта/^[w]
Жизнен цикъл: конидиоспори („медена роса“), склероции, строми, перитеции, аскоспори (схема на жизнения цикъл)

Ядливи представители в България:
- Morchella esculenta /Мръчкула, Смръчкула/ ^[w]
- Sarcoscypha coccinea /Керино ухо, Бабино ушенце/ ^[w]
- Gyromitra esculenta^[w]
- род Cyttarium: Разпространени в Южна Америка, някои паразитират по бук и др. Традиционни в мексиканската кухня.