Влияние на биотичните фактори върху растенията

Взаимодействия между растенията

Контактни взаимодействия
растенията си създават механични препятствия

• Механични взаимодействия
  • Повреждане на пъпки, листа и млади клонки на иглолистни от тънки и еластични клони на широколистни дървета при силен вятър – по перваза на гората
  • Взаимно преплитане и притискане на стъбла и корени на близкостоящи растения, главно между лиани и опори
  • Създаване на механични препятствия:
    • Улавяне на прашеца на анемофилни видове с листа и клони
    • Плътно зачимяване на почвата – Задържане на плодове и семена от надземните органи на тревисти растения, мъхове и лишеи
    • Конкуренция между корените
  • Епифити – около 10% от всички видове. Облигатни и факултативни. Облигатните са повече в тропиците.
  • Лиани: много видове. 4-5 групи в зависимост от начина на закрепване. от голосеменните – Gnetum
• Физиологични взаимодействия
  • Срастване на корени: от един вид или от различни видове
  • Симбиотични отношения
    • Микориза (миксосимбиотрофия) – около 79% от висшите растения, при всички голосеменни. Orchidaceae: задължителна микоризна фаза при покълнване
    • Бактериотрофия (бактериосимбиотрофия): над 10000 вида цветни растения.
      • При Fabaceae /бобови/ (93% от видовете) – грудкови бактерии от род Rhizobium
      • Други покритосеменни в симбиоза с азотфиксиращи актиномицети. Видове с кораловидни клубенчета: 138 вида от 13 рода от 8 семейства: Alnus /елша/, Elaeagnus /миризлива върба/, Hippophae /ракитник/, Arctostaphylos /мечо грозде/ …
    • Фикосимбиотрофия. Симбиоза на корените на висши растения с водорасли и цианобактерии. Фиксират атмосферен азот. Cycadaceae /сагови голосеменни/ – в симбиоза с Anabaena и Nostoc. Лишеи – гъби в симбиоза с водорасли и цианобактерии.
  • Паразитизъм. При висшите растения – само при покритосеменни
    • Ектопаразити: Cuscuta /кукувича прежда/, Lathraea /горска майка/, Orobanche /воловодец/, Phelipanche /синя китка/
    • Ендопаразити: Rafflesia
  • Сапрофити. Пълни и частични, хранят се с органични съединения от мъртви организми. Предимно гъби, актиномицети и бактерии. При висшите растения се отнасят микотрофи, които се хранят чрез сапрофитни гъби: Orchidaceae, Monotropaceae, Pyrolaceae
    Някои без фотосинтеза: Monotropa hipopytis, Epipogium aphyllum, Neottia nidus-avis

Трансабиотични взаимоотношения.
В процеса на коеволюцията видовете са придобили приспособления за съвместно обитание.

• Средообразуващи отношения. Ареал на средообразуващо действие: пространството в което средата се изменя от един индивид
  • Промяна на факторите на микроклимата: Отслабване на слънчевата радиация под склопа, промяна в сезонния ритъм на осветление. Промяна на температурния режим на въздуха, на влажността му, скоростта на вятъра, съдържание на CO₂ …
  • Промяна на почвените условия: Защита на повърхностния слой от резки колебания в температурата и влагата.
    Промени в химичните и физичните свойства в резултат от жизнената дейност на растенията.

• Взаимодействие с мъртвата горска покривка или тревистия отпад в ливадите

• • Затрудняване на поникването на семената и спорите в почвата
  • Често загиване на семената в горската постилка преди достигане на почвата
  • Затрудняване на пътя на пониците към светлината (особено при покривка от листа на дъб и бук)
  • Влияние на вещества в опада върху прорастването на семената (главно потискане)

• Конкуренция за факторите на средата: възниква при съвместния растеж на растенията, когато наличните ресурси на биотопа са недостатъчни за нормалното  развитие на всички растения. Конкуренцията за вода и минерални вещества е в зоната на кореновите системи. Копнкуренцията за светлина е при надземните части.
  • Вътревидова конкуренция: определя се от плътността на популациите
  • Междувидова конкуренция

• Алелопатия: взаимоотношения чрез специфично действащи продукти от обмяната на веществата
  • колини: вещества отделяни от висшите растения и органични съединения при разпадане на мъртви растителни части (например етилен)
  • фитонциди: вещества отделяни от висши растения и действащи на гъби и бактерии
  • антибиотици: вещества отделяни от плесени, гъби и лишеи, въздействащи върху плесени и гъби. предпазват растенията от паразити
  • маразмини: отделяни от гъби и бактерии, въздействат на висши растения

Трансбиотични взаимодейтвия: чрез другите растения или животни.  Консортите (гъби, бактерии, животни) оказват на детерминантата положително или отрицателно влияние.

• Взаимодействия между растенията
  • Промяна на въздействието на едни видове върху други: благоприятно (азотфиксиращи бактерии) и неблагоприятно (фитофаги, паразити)
  • Взаимно влияние на висшите растения чрез взаимодействие на микробните населения на техните ризосфери
  • Взаимно влияние на растенията чрез заемане на сезонни екологични ниши. Например пролетни ефемероиди в дъбовите гори преди разлистване, след разлистването плътният склоп пречи на зачимяването и пази нишата на ефемероидите
• Взаимоотношения между растенията, гъбите и бактериите.
  Паразитни взаимоотношения има тогава, когато един организъм има изгода,  ползвайки детерминантата, като източник на енергия и вещества.
  • Паразитни взаимоотношения
    • типове паразитизъм:
      • Пълен: паразитът получава органични хранителни вещества (холопаразит).
      • Полупаразитизъм: паразитът получава вода и разтворени в нея минерални вещества.
      • Факултативен паразитизъм: паразитен и сапрофитен начин на живот, като могат да се изхранват и с мъртви тъкани.
      • Облигатен паразитизъм (холопаразитизъм): паразитите могат да съществуват само като такива. Най-често паразити са гъби, бактерии, актиномицети и вируси, а по-рядко – водорасли, лишеи и цветни растения.
    • защита против гъбните и бактериалните паразити:
      • Отделяне на фунгицидни и бактерицидни вещества.
      • Образувания на покривните тъкани.
      • Химичен състав и особености на метаболизма на клетките, предизвикващи смърт на инфекциите проникнали в клетките.
  • Мутуалистични взаимоотношения: контактни, с двустранна полза.
    • Микосимбиотрофия (микориза, микотрофия): гъбни хифи в корените – доставят вода и соли и получават хранителни вещества от растението
      • Ектотрофна: хифите на гъбите проникват в междуклетъчните пространства на тъканите.
      • Ендотрофна: хифите проникват в клетките.

      Микоризата играе важна роля за флористичния състав на растителните съобщества.

    • Бактериосимбиотрофия (бактериотрофия, бактериориза): получаване на азотни съединения от бактерии
      • Бобови с коренови грудки в симбиоза с азотофиксиращи бактерии.
      • Небобови растения, с коренови грудки, образувани от актиномицети.
      • Фикосимбиотрофия: симбиоза с цианобактерии
  • Коменсаластични взаимоотношения: единият организъм извлича полза без да нанася съществена вреда
    • Епифити: живеят върху растения (форофити), без да черпят минерални вещества.
    • Лиани: използват други растения за опора
    • Сапрофити: изхранват се изцяло или частично с отмрели части на детерминанта.
• Взаимоотношения с животните
  • Контактни: изяждане на части от растенията
    • Фитофаги: хранят се с живи висши растения, някои с мъхове. Монофаги и полифаги.
      • Изяждане на вегетативени органи: намаляват площта на фотосинтетичните и всмукващите повърхности; ограничават растежа
      • Изяждане на генеративните органи: до земята достигат едва 1/3 от семената, които след това са подложени на дейтвия от птици, гризачи и земеровки
    • Сапрофаги: хранят се с мъртви растителни остатъци
  • Взаимодействия с животни опрашители: Ентомофилия, орнитофилия, хироптерофилия, териофилия. Ентомофилните видове в нашите ширини са 70-80%. Останалите са анемофилни.
    • Зоохория: разпространение на диаспорите от животни
    • Епизоохория (епихория): пасивно пренасяне – при повечето рудерални и плевелни видове.
    • Синзоохория: пренос на диаспори, с коио животните се хранят, запасяват, строят гнезда….
    • Ендозоохория: преминаване на диаспорите през храносмилателния тракт.
  • Механични въздействия
    • Утъпкване на растителността от копитните. Прекомерното утъпкване води до уплътняване на почвата и ерозия.
    • Земеровещи животни: „погребване“ на семена
    • Отлагане на екскременти: Торене и/или отлагане на токсични вещества
  • Коменсализъм между животни и растения
    • гнездене на птици
    • квартирантство на птици и бозайници в хралупите
    • използване на растения като укрития
  • Фитопаразитизъм: при някои насекоми (например шикалкотворки)
  • Растения хищници: около 500 вида:
    • Lentibulariaceae: Pinguicula, Utricularia;
    • Droseraceae: Drosera rotundifolia, Aldrovanda vesiculosa;
    • Nepenthaceae
  • Трансабиотични отношения: променят условията на местообитанията
    • пренос на инфектиращи организми
    • животни защитават растенията от други животни
    • растения защитават растения от животни

Антропогенни фактори

• Преки въздействия
  • Паша
  • Събиране на растения с декоративна стойност
  • Събиране на растенията от природата за засаждане в културни условия
  • Унищожаване за технически цели – дървесина, кора…
  • Неконтролирано събиране на лечебни растения
  • Унищожаване на растения и семена за получаване на храни
  • Строителство – унищожава земята необратимо
• Косвени въздействия
  • Разрушаване на хабитати
    • Изсичане на гори: най-опасни са голи сечи по наклонени терени. Загиват и растенията под склопа
    • Паша: утъпкването води до промяна на флористичния състав на пасищата, изчезване на почвената покривка, ерозия, отмиване.
    • Нарушаване на водния режим: мелиорация, регулиране на реките, водохващания
  • Усвояване на селскостопански площи
  • Ерозия на почвата – загуба на субстрат
  • Замърсяване на водоемите. По-чувствителни са по-редките и древни видове
  • Киселинни дъждове. Особено чувствителни са иглолистните
  • Застрояване на терени
  • Навлизане на инвазивни видове
  • Унищожаване на насекоми-опрашители

Литература

1. Любенова М. 2004. Фитоекология. Акад. изд. „Проф. М.Дринов“, София.
2. Попова М., Чешмеджиев И. & Стойчев Г. 1992. Ръководство за учебна практика по ботаника. Земиздат, София.