Динамика на фитоценозите

Денонощна изменчивост
Проявява се само в периода на вегетация и при денонощно изменение на условията на средата. Изменения в интензивността на фотосинтезата, транспирацията, поглъщането на вода и минералниелементи, отделяне на метаболити, колебания в биомасата на органите, разположение на цветовете и съцветията и ориентацията на листата. Водят до слаба промяна на аспекта (външния вид) на някои фитоценози
Денонощен ритъм на цъфтежа: важен за анемофилните видове, създава биологична изолация
Сезонна изменчивост на фитоценозите (фенология)
Свързана е с промени на основни признаци на растенията спрямо факторите на средата.
Фенологични фази (сезонно развитие на вегетативните и генеративните органи):

  • Вегетативни фази:
    • покой
    • начало на вегетация
    • вегетация
    • край на вегетацията
  • Генеративни фази: 
    • без развитие на генеративни органи;
    • залагане на вегетативни органи;
    • начало на развитие на генеративните органи (начало на цъфтеж);
    • развитие на генеративните органи (пълен цъфтеж);
    • край на развитието на генеративните органи (край на цъфтежа);
    • формиране на растителни зачатъци (плодоносене);
    • разпространение на растителните зачатъци (разпространение на семената и плодовете).

Сезонната динамика на растителните съобщества[видео]

  • Фенологичен тип: група видове, отнасящи се към определена жизнена форма със сходни признаци:
    • Начало, край и продължителност на вегетацията
    • Ритъм на образуване на надземните органи
    • Продължителност на живот на листата и време на тяхното отмиране
    • Начало, край и срокове на максимален цъфтеж
    • Време на разпространение на растителните зачатъци
    • Сезонен ритъм на семенно и вегетативно състояние.
  • Групи фенологични типове:
    • Продължително вегетиращи – вегетират през  цялата година или почти през цялата: вечнозелени ; летнозимнозелени.
    • Кратко вегетиращи – вегетират през благоприятните сезони(пролетта и началото на лятото) : пролетно-есенно зелени; пролетно-раннолетнозелени; летно-есенно зелени.
    • Ефемерни – с много кратък период на вегетация : пролетнозелени; летнозелени.
  • Аспект: външният вид на фитоценозите в определен момент.
    • Сезонен аспект: включва външния вид на съобществото като цяло и отразява сезонното състояние на растителността
    • Частен (цветен) аспект: свързан с развитиена генеративните органи.
  • Феноритмотип: видове, отнасящи се към една жизнена форма.
  • Феноспектри: графично изобразяване на феноритмотип

Сезонни изменения

  • В структурата на фитоценозите:
    • с многогодишни надземни органи (дървета, храсти, храстчета, мъхове, лишеи) – с постоянни структурни образувания
    • със сезонно устойчиви осеви органи, но изменяща се листна биомаса (листопадни дървета, храсти и храстчета) – с постянни устойчиви структури, но с различно влияние през сезоните
    • с неустойчиви структури, изменящи се през годината (тревисти растения)
  • Смяна на аспектите (външния вид) на фитоценозите през годината
  • Изменение в състава на съобществата – променя се числеността и възрастовата структура на ценопопулациите
  • възможно изменение на количественото съотношение между компонентите

Растителни съобщества в зависимост от тяхната динамика

  • сезонно устойчиви
  • сезонно устойчиви само в някои синузии
  • изразена промяна в количествените и качествените съотношения между видовете (полидоминантни видово богати съобщества)

Флуктуации (разногодишна изменчивост)
Ненасочени, различно ориентирани или циклични изменения на фитоценозите, свързани с биологични , климатични или други цикли. Основна причина са нееднаквите метеорологични и хидрологични условия през отделните години.
Завършват с връщане до изходно или близко до него състояние, без изменение на флористичния състав.

Флуктуации според причината на възникване

  • Екотопични: от циклични многоггодишни изменения в метеорологичните условия и хидрологичния режим. Зависят от особеностите на климата, формите на релефа, видовия състав, структурата и влиянието на съобществото върху средата
  • Фитоциклични: свързани с особености на жизнения цикъл на нямкои видове и/или различното размножаване през годините (периодично доминиране) в тревни фитоценози, например цикличност на Trifolium pratense (детелинови години) при конкуренция с житни и зоогенни фактори
  • Зоогенни: от динамиката и числеността на фитофагите (насекоми и гризачи)
  • Антропогенни: торене, косене, сенокос, паша …

Флуктуации според степента на изразеност

  • Скрити флуктуации: слаби промени в количествените съотношения между компонентите – при дървесни видове, мъхове, лишеи и монодоминантни тревни съобщества с беден видов състав
  • Осцилации: характерни за ливадни съобщества с видове с различни екологични свойства и способности да доминират
  • Осцилационно-циклични флуктуации: в полидоминантните тревни съобщества измененията за едни доминанти са циклични, за други – осцилации.
  • Дегресионно-десмутационни флуктуации: характерни за тревните съобщества, при силно нарушаване на фитоценозата и последваща десмутация (връщане до близко до изходното състояние)


Сукцесии
Необратими, насочени изменения във фитоценозите, водещи до смяна на едно с друго съобщество.

Причини за сукцесионните процеси: конкуренцията е водещ фактор

  • Размножаване на растенията
  • Вътрешновидова и междувидова конкуренция променящи възрастта и числеността на ценопопулациите
  • Миграция на видовете
  • Фитоценотична среда
  • Еволюция на растенията – поява на нови таксони, променящи структурата на съобщетвата.
  • Антропогенен фактор

Основни типове сукцесии

  • Първични: започват върху субстрати без растителност, образуване на субстрата, миграция на растенията, преживяване и агрегация, взаимодействие мажду растенията, изменение на средата, смяна на съобществата. През първите етапи се заселват бактерии, водорасли и лишеи, след това са с предимство анемохорните и хидрохорните видове
    • Класификация според екотопа
      • сукцесии на сушата (xerosere)
        • скални сукцесии (lithosere)
        • пясъчни сукцесии (psamosere)
      • водни сукцесии (hydrosere)
    • Серия: ценози, сменящи се до възникване на климакса.
    • Климакс: устойчиво състояние на съобществото, в равновесие с абиотичната среда
      • Проклимакс: устойчиви съобщества за всеки климатичен район, превръщат се с времето в климакс.
        • субклимакс: при особени почвени условия
        • дисклимакс: с растителност, възникваща при нарушения под действие на продължителни външни влияния
        • преклимакс и постклимакс – характеризират екстразоналните фитоценози
      • Параклимакс: устойчиви съобщества заемащи обширни пространства, с особености, определени от климата и почвите.
      • Климаксни съобщества: равновесни динамични съобщества, изменят се много бавно, способни на самовъзстановяване; с енергийно равновесие (фотосинтеза/дишане).
      • Панклимакс: 2 или повече родствени климакса при общи климатични условия, еднакви жизнени форми и общи родове доминанти и произлизащи от древни климакси. Съответстват на зоналните типове растителност: арктичен, бореален, горски, листопаден, субтропичен и тропичен.
    • Тенденции при смяната на фитоценозите от пионерни до климакс:
      • отношението между обща продукция и дишане клони към 1
      • намалява отношението между обща продукция и обща биомаса
      • хранителните вериги се усложняват и се превръщат от биотрофни в сапротрофни
      • увеличават се количествата органични вещества и минералните елементи включени в него
      • увеличават се видовото разообразие и разделянето на видовете по ценотична значимост
      • етажната и мозаичната структура се усложняват и усъвършенстват
      • понижава се скоростта на обмяна на минерални елементи между биоценозите и средата
      • увеличава се значеието на опада и симбиотичнте отношения
      • увеличава се устойчивостта на съобществата и способността им да задържат минерални хранителни елементи
  • Вторични – протичат на места на унищожена растителност
    • според развитието във времето
      • вековни (филоценогенеза, еволюция на континентите и флората): свързани с  възникване на нови видове и вътревидови таксони
      • дългогодишни (хологенеза, десетки и стотици години), напр. превръшане на дребнолистни и борови гори в смърчови
      • бързи смени, характерни за първите етапи на вторичните сукцесии (напр. обрастване на горски просеки)
    • според състоянието на растителната покривка
      • катастрофални – при нарушаване на растителната покривка, от природни или антропогенни фактори.
      • смени без нарушаване
    • според водещия фактор
      • Сингенетични: във флористично или ценотично непълночленни фитоценози, при внедряването на нов вид, способен да доминира при конкретните условия.
        Сингенеза: процес на заселване на територията с растения, борбата между тях за пространство и средства на живот и процес на преживяване и формиране на взаимоотношения между тях.
      • Ендоекогенетични (автогенни ендодинамични): протичат в резултат на жизнената дейност на организмите в състава на биогеоценозата. Протича заедно с екзогенеза (от външните условия). Растенията изменят средата си от благоприятна към неблагоприятна за развитието си.
      • Екзогенни (алогенни): под действие на външни фактори
    • според естеството на водещия фактор
      • Антропогенни: създаване на изкуствени съобщества, изменение на условията на местообитанието, въвеждане на видове или унищожаване на биокомпоненти, отчуждаване на биомасата (сеч, паша, косене, събиране …); замърсяване на средата; рекреационно натоварване
        • Рекреационни: на места за отдих. Рекреационна дегресия на растителността (отъпкване, травмиране, уплътняване на почвата, намаляване на аерацията и влагоемкостта, деградация на постилката; намалява преживяемостта на одраста, разреждат се храстовият и дървесният етаж, увеличава се притокът на светлина, внедряват се типични ливадни видове – увеличават зачимяването и водят до отмирането на ефемерите и ефемероидите
        • Техногенни: от промишлени вещества (капкови, газови, твърди, аерозоли) с пряко и косвено влияние. Най-чувствителни към SO2 са лишеите, следвани от иглолистните. Радиоактивното замърсяване наподобява въздействието на пожарите върху растителността: най-напред изчезва Pinus, следван от Quercus, храстите, тревите и накрая лишеите и мъховете.
      • Зоогенни: при гибел на едификаторните растителни видове, при масово размножаване на съответеф фитофаг; настъпване на демутационни сукцесии в резултат на интродукция на нови консорти
      • Климатогенни: в различни геологични времена са преобладавали термофилни, ксерофилни или мезофилни видове
      • Едафогенни: предизвикани от промяната на едафотопа.
    • Вековни хологенетични (геоморфогенни) сукцесии: свързани с планинообразувателни процеси, формиране на хидрографска мрежа, понижение на ерозионния базис …
    • Локални едафогенни сукцесии: промяна на речното корито, унищожаване нас съществуващата растителност, измиване на почвата …, взаимодействия между ценозите …


Литература

  1. Любенова М. 2004. Фитоекология. Акад. изд. “Проф. М.Дринов”, София.
  2. Попова М., Чешмеджиев И. & Стойчев Г. 1992. Ръководство за учебна практика по ботаника. Земиздат, София.


Стоянов, К. 2013-2016. Лекционни записки по фитоценология. & botanica.ovo.bg [13.04.2016]
цитирането е задължително
 
Leave a Reply

Вашият коментар

rfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-slide
Към лентата с инструменти