Кореноплоди
- Резервни органи, образувани от разрастване на главния корен и отчасти на стъблото
- Силно развита паренхимна тъкан със запасни вещества (скорбяла, инулин, дизахариди)
- Образуват се с участието на епикотила, хипокотила и главния корен
- примери: Daucus[w] /морков/, Raphanus /ряпа/[w], Beta /цвекло/[w] …
Коренови грудки
от странични и добавъчни корени:
- Силно развита паренхимна тъкан с резервни хранителни вещества в страничните корени
Примери: Dahlia /гергина/, Ipomoea batatas /батат/, Dioscorea /ямс/, Manihot esculenta /маниока/, Oxalis tuberosus /грудесто киселиче/, Helianthus tuberosus /гулия/ … - Различно разрастване на паренхима:
- С разрастване на първичната кора: Ficaria verna /жълтурче/ [w]
- С разрастване на кората и вътрешния цилиндър: Asphodelus/бърдун/ [w]
- Разрастване на проводящия паренхим: Dahlia variabilis /гергина/[w]
- Участие на целия добавъчен корен (Orchis[w]) или отделни негови части (Asparagus /зайча сянка/[w])
Фотосинтезиращи корени
- При някои водни и епифитни растения
- Сплеснати добавъчни корени с хлоропласти
- При някои видове – само фотосинтезиращи органи
- пример: Trapa natans /дяволски орех/[w]
Въздушни корени
- При някои епифити от тропиците: Araceae /Змиярникови/, Orchidaceae /Салепови/ …
- при някои видове се развиват до нормални почвени корени, при други не достигат почвата
- поглъщат вода непосредствено от въздуха чрез тъканта веламен на кореновия връх
Дихателни корени
- при растения в заливни или заблатени места, бедни на кислород
- отрицателен геотропизъм – растат нагоре до достигане на постоянна въздушна среда
- коркова тъкан с пневматоди (специални отвори със силно развит въздухоносен паренхим)
- пример: мангрови дървета (Rhizophora[w] и др.)
Подпорни корени
- Добавъчни корени образувани от клоните на някои дървесни видове
- Растат право надолу и образуват подпорни „колони“
- примери: филодендрон, банян (бенгалски фикус – Ficus bengalensis[w])
Кокилни корени
- Подобни на подпорните
- Добавъчни корени, образувани от главното стъбло, насочени косо към почвата
- Понякога долната част на стъблото изгнива и растението остава „на кокили“
- Кокилни корени при царевицата – от долните междувъзлия
Прикрепващи корени
- При лиани и скални растения
- Къси, неразклонени, рано вкорковяват
- Прикрепват се с лепкаво вещество, отделяно от клетките на кореновия връх
- пример: Hedera helix /бръшлян/[w]
Свивателни корени
- При луковични, грудколуковични или коренищни растения
- Здрави, месести, без власинки
- Паренхим с много глюкоза
- При изчерпване на глюкозата (след 2-3 месеца) кората увяхва и се свива в напречни участъци – корените се свиват с 30-40% и вмъкват растенията дълбоко в почвата
- примери: Colchicum /мразовец/[w], Crocus /минзухар/[w] и други луковични растения
Хаустории
- При паразитни и полупаразитни растения
- Внедряват се в тъканите на гостоприемниците и осигуряват от тях готови вещества
- Примери: Cuscuta /кукувича прежда/[w], Viscum album[w] /бял имел/, Phelipanche /синя китка/[w], Lathraea /горска майка/[w] …
Бактерийни грудки
- В корените на всички бобови (Fabaceae)
- Причиняват се от симбионтни бактерии от род Rhizobium [w]
- подобна симбиоза при някои житни
- Хистологичен състав:
- бактериоидна тъкан – паренхимни клетки с бактерии в цитоплазмата
- тънка перидерма
- Бактериотрофия (бактериориза): Свързват атмосферния азот до усвоими за растението съединения
Микориза (микотрофия)
- Симбиоза на гъби с корените – при 90% от растенията
- Съжителство на корена с гъбни хифи, които се развиват по страничните корени
- Редукция на кореновите власинки и кореновата гугла
- Външна (ектотрофна): обвиват върха на корена и заместват власинките. При дървета и храсти, например Betula pendula /Бреза/[w]
- Вътрешна (ендотрофна, арбускуларна): хифите се вграждат в паренхима на кората и образуват кълбовидни тела
- примери: Pinaceae /иглолистни/, Pyrolaceae /муравови/[w], Orchidaceae /салепови/, Deschampsia[w], Monotropa[w] …
- Задължителна микориза при покълнването на семената при Orchidaceae /салепови/
Микроскопски снимки по темата:
Въпрос:
- По какво се различават кореновите метаморфози, в сравнение с типичните корени? Каква е причината да съществуват?
↑ ← →
Стоянов К. & Райчева Цв. 2011-2019. Анатомия и морфология на растенията. Курс за самостоятелна подготовка на студентите от ОКС бакалавър.
онлайн версия обновена на 15.09.2019 от К. Стоянов
www.botanica.gallery
(cc) цитирането е задължителноа>