Aнатомично устройство на корена

• Общи положения
• Зони на корена
• Първично анатомично устройство
• Вторично анатомично устройство
• Анатомия на видоизменени корени
• „Третично“ анатомично устройство
• Връзка на проводящите системи в корена и стъблото

Общи положения

• По-просто устройство от стъблото
• Почвената среда по-изравнена като условия
• Не носи листа и пъпки (с малки изключения – коренови издънки при топола, череша и др.)
• Има първично и вторично устройство
• Ендогенно разклоняване
• Онтогенетично произлиза от зародишния корен

Зони на корена

• Зона на делене: 2-3 mm
  • Коренова гугла (калиптра) – от няколко мм до 1 см при въздушните корени, при водни растения липсва. При едносемеделните инициални клетки калипргоген
  • Хистогенна теория на Хайнщайн – дерматоген (протодерма), периблем (основна меристема), плером (прокамбий)
• Зона на нарастване: 5-10 mm.
  Удължени, вакуолизирани клетки (сила на навлизане в почвата)

• Зона на кореновите власинки: до няколко сантиметра
  • Образуване от ризодермални клетки (еднородни или къси и дълги)
  • Характеристика: голяма централна вакуола, ослизена повърхност, всмукателна сила (голям брой митохондрии и диктиозоми)
  • Дължината и броя зависят от: почвените условия (при някои водни растения липсват), вида растение (при тревистите са по-дълги) – брой: 300 – 2000 за mm²
  • Трайност – 10-15 дни (изключения при Asteraceae, вдървеняват – до 2 години)
  • Освен всмукваща и отделителна функция (органични киселини, витамини и др.)

Първично анатомично устройство на корена

В зоната на кореновите власинки. Различават се ясно две зони

• Първична кора
  • Ризодерма
    • обвива корена отвън
    • основна функция: всмукване на вода и минерални соли
    • характеристика на власинките:
      • голяма вакуола
      • малка цитоплазма под върха
      • тънка клетъчна обвивка с ослизнена повърхност
      • дължина: от 0.15 до 8 mm
      • брой: 300-2000 за mm²
      • продължителност на живота: 10-12 дни
      • образуват се от клетки на ризодермата
  • Екзодерма
    • един или няколко реда плътно долепени клетки
    • целулозни слоеве, в много случаи вдървесинени, частично вкорковени живи клетки
    • защитна функция след отмиране на ризодермалните клетки

    

  • Mезодерма (паренхим на първичната кора)
    • многоъгълни или закръглени паренхимни клетки в радиални редици
    • големи междуклетъчни пространства
    • резервна функция при кореноплоди и други органи; при водни растения – въздухоносна; при въздушни корени – фотосинтезираща….
  • Ендодерма
    • плътно подредени живи клетки с каспариеви надебелявания – лентовидно задебелени радиални и вътрешни тангенциални стени, инкрустирани с хидрофобни вещества (лигнин и суберин)
    • каспариевите петна се появяват най-напред срещу елементите на флоема
    • срещу елементите на ксилема остават пропускащи клетки (в начален етап на развитие)
    • функция: насочено движение на вода и соли към вътрешния цилиндър
  

• Централен цилиндър
  • Перицикъл
    • Обикновено еднослоен, клетки с меристемен характер и тънки мембрани
    • Функция: образуване на странични разклонения при корена (обикновено клетките срещу ксилемните лъчи); страничните издънки – ендогенни; при вторично усройство дава начало на фелоген
  • Сърцевина (медула)
    • Радиално проводящо снопче:
      • Радиално разположени флоем и ксилем
      • Протоксилем, метаксилем (ендархно образуване)
      • По брой ксилемни лъчи: монархни (дяволски орех); диархни (цвекло, зеле); триархни (бор, черница…); тетрархни (фасул, лютиче…); полиархни (повечето едносемеделни растения и някои двусемеделни)
    • Сърцевинен паренхим

Вторично анатомично устройство

резулат от вторичното надебеляване при двусемеделни под действие на вторичните меристеми камбий и фелоген

• Камбий: задебеляване в централния цилиндър
  
  • камбиални дъги между ксилема и флоема, които достигат перицикъла
  • свързване на камбиалните дъги с перицикъла и образуване на пръстен
  • дървесината се натрупва в по-голямо количество и измества камбия към периферията
  • първичният ксилем остава в центъра
  • първичният флоем се измества към периферията и се смачква
  • камбият разделя вторичната дървесина от вторичната кора
  • вторична дървесина на корена – малко механични елементи, голям брой лъчи
• Фелоген: нарастване в първичната кора, залага се от клетки на перицикъла
  • образува коркова тъкан навън, като изолира всички тъкани на първичната, вкл. ендодермата
  • изолираните тъкани образуват мъртва кора, която опадва

Анатомия на видоизменени корени

• Микоризни корени. Слабо развита калиптра и власинки. Най-често запазват първичното си устройство
• Склерифицирани корени, например при царевица
• Въздушни корени – при епифити
• Кореноплоди: разраснал епикотил и хипокотил

„Третично“ анатомично устройство

• в кореноплодите на Beta vulgaris /цвекло/ ^[w]
• след залагане на камбия вторичното надебеляване е незначително
• разрастване на кореноплода, резултат от допълнителни камбиални заложени в ранни етапи от развитието на корена (1-2 см в диаметър)
• образуват се до 12 на брой нови камбиални пръстени, кратни на броя на листата в листната розетка
• в новите пръстени присъстват проводящи снопчета съответстващи на листните следи
• пряка зависимост между захарността и броя камбиални пръстени

Връзка на проводящите системи в корена и стъблото

• Стъбло: снопчета от колатерален тип; корен – радиален тип
• Корен и стъбло – обща осева част – хипокотил
• По дължината на хипокотила – трансформация на ксилемни елементи от стъблото:
  • Разделяне на два участъка
  • Обръщане на 180°
  • Зони на прегрупиране и сливане
• Функция: преминаване от колатерален в радилен тип

---

---

Въпроси:
1. Направете схема на зоните на корена и я означете.
2. Направете схема на пререз на млад корен и я означете.
3. Опишете как протича вторичното надебеляване на корена. На какво се дължи?
   

---

↑ ← →
Стоянов К. & Райчева Цв. 2011-2019. Анатомия и морфология на растенията. Курс за самостоятелна подготовка на студентите от ОКС бакалавър.
онлайн версия обновена на 15.09.2019 от К. Стоянов
www.botanica.gallery
(cc) цитирането е задължително