Подотдели Ustilaginomycotina и Pucciniomycotina

• Гъби с начленен базидий
• В по-старите класификации обединявани в подклас Teliobasidiomycetidae или в клас Heterobasidiomycetes.
• По съвременните представи класът е повишен в ранг на два подотдела – Ustilaginomycotina ^[w] и Pucciniomycotina ^[w] в рамките на Basidiomycota
• Предимно паразити, причиняват сериозни поражения

Подотдел Ustilaginomycotina /Главни/

Πο старите представи е с ранг на разред (Ustilaginales)

• Около 900 вида
• Облигатни паразити по културни и диворастящи видове
• Разрушават растителни органи
• Паразитиращият мицел се разпада на множество черни хламидоспори – дикарионни клетки.
• Мицелът многоклетъчен, силно разклонен
• Два вида спори: хламидоспори и базидиоспори
• Нападнатите растителни части с черна прашеста маса от хламидоспори и изглеждат като овъглени.
• Класификация според начина на покълнването на хламидоспорите

Семейство Ustilaginaceae /Праховити главни/

Хламидоспори във вид на черна прашеста маса в класчетата на гостоприемника. Първоначално масата е с тънка ципеста обвивка, след разкъсване хламидоспорите се освобождават и изсипват като прах. Базидият е четириклетъчен със странични базидиоспори.

• Ustilago maydis /Праховита главня по царевица/^[w]
  • Заразените части с подутини със значителни размери, отначало със сиво-белезникава обвивка, която постепенно потъмнява
  • Дикарионният мицел се разпада на хламидоспори; обвивката се разкъсва, хламидоспорите попадат в почвата и там презимуват
  • Напролет развиват четириклетъчен базидий с базидиоспори, които пъпкуват и образуват верижки от спори (+ или -)
  • Попадайки върху млади царевични растения, спорите (+/-) копулират, образуват дикарионен мицел, който заразява
• Ustilago tritici /Праховита главня по пшеница/
• Ustilago hordei /Праховита главня по ечемик/^[w]
  • Заразяването става през пролетта
  • Мицелът прониква през колеоптила и заразява всички тъкани
  • Развива се заедно с растенията

Семейство Tilletiaceae /Мазни (твърди, покрити) главни/

Хламидоспорите развиват промицел – начленен базидий, с 4 или 8 нишковидни базидиоспори. Зърната на заразените растения са пълни със слепени хламидоспори. Освобождават се при вършитба.

• Tilletia tritici /Tвърда главня по пшеницата/^[w]
  • Хламидоспори: светло, до тъмно кафяво кълбовидни или с яйцевидна форма, фино и гъсто мрежовидни
  • Гостоприемници: Agropyron /пирей/, Hordeum /ечемик/, Secale /ръж/, Triticum /пшеница/
• Tilletia laevis /Мазна (твърда) главня по пшеницата/^[w]
  
  Спори – дебелостенни, мрежести. Заразените класове с неприятна миризма на развалена риба, пълни със слепени хламидоспори, разсейват се чрез вятър и дъжд или вършитба
  • Симптоми: Класовете на здравите растения са тежки и извити надолу; при заразените растения са изправени, зърната са сиво-кафяви с хламидоспори
  • При вършитба обвивката на заразените зърна се разкъсва
  • Хламидоспорите полепват по здравите зърна и заедно с тях при сеитба попадат в почвата, прорастват, образуват нишковидни базидиоспори, които копулират и развиват дикарионен мицел, който прониква в тъканите на растението и нараства с него
  • По време на изкласяване мицелът навлиза в плодника и се разпада на хламидоспори
• Tilletia indica^[w]
  Паразитира по житни. Разпространява се със заразени семена. Разрушава ендосперма и оставя неприятен мирис
  • Червеникаво – кафяви до тъмно кафяви, непрозрачни, кълбовидни хламидоспори
  • Гостоприемници: Triticum, Secale, Aegilops, Bromus, Lolium
• Tilletia zundelii
  • Хламидоспорите светло до тъмно кафяви, кълбовидни, гладки
  • Гостоприемник: Setaria /кощрява/

Подотдел Pucciniomycotina /Ръжди/

По старите представи е с ранг разред (Uredinales) ^[w].с

• Образуват до 5 вида спори. Нападнатите растителни части са покрити с ръждивокафяви петна.
• над 4000 облигатни паразити по: папрати, иглолистни и покритосеменни
• проникват през устицата, развиват септиран, хаплоиден или диплоиден мицел, който формира подепидермални подутини

Семейство Melampsoraceae

родовете Melampsora, Coleosporium и Cronatrium

• Melampsora lini: ръжда по лена

Семейство Pucciniaceae

• род Puccinia^[w]: Ръжди по житни и други растения. Причиняват най-големи щети.
  • P. graminis /Стъблена ръжда по житни/
    • междинен гостоприемник: Berberis vulgaris /Кисел трън/:
      • хаплоиден мицел от базидиоспорите
      • пикнидии с пикнидиоспори – полов процес
      • дикарионен мицел
      • ецидии с ецидиоспори
    • краен гостоприемник: видове от Poaceae:
      • дикарионен мицел от ецидиоспорите
      • уредоспори за безполово размножаване
      • диплоидни телейтоспори за презимуване
      • базидии с базидиоспори

    

  • други видое: P. recondita tritici /кафява ръжда по пшеница/, P. striiformis /жълта ръжда по житните/, P. hordei /кафява ръжда по ечемик/, P. dispersa /кафява ръжда по ръж/, P. helianthi /кафява ръжда по слънчоглед/, P. allii /кафява ръжда по видове лук/, P. menthae /кафява ръжда по мента/
• род Uromyces^[w]: U. pisi /по грах/, U. fabae /по бакла и леща/, U. striatus /по люцерна и детелина/, U. betae /по захарно цвекло/
• род Tranzschelia – ръжди по сливови
• род Phragmidium – ръжди по роза и малина: P. mucronatum
• Gymnosporangium juniperi-virginianae^[w]: ръжда по ябълка (основен гостоприемник) и вирджинска хвойна (междинен гостоприемник)

Въпроси:

1. По какво се различават Agaricomycotina, Ustilaginomycotina и Pucciniomycotina?
2. Кои са основните приспособления на Ustilaginomycotina и Pucciniomycotina за паразитен начин на живот?
3. Кои са основните разлики между Ustilaginomycotina и Pucciniomycotina?

---

↑ ← →
Стоянов К. & Райчева Цв. 2011-2022. Систематика на растенията. Курс за самостоятелна подготовка на студентите от ОКС бакалавър.
онлайн версия обновена на 26.09.2022 от К. Стоянов
www.botanica.gallery
(cc) цитирането е задължително