Хербариумът SOA (по Index Herbariorum) обединява хербарните колекции на бившия Висш Селскостопански Институт в София и на Аграрния Университет в Пловдив. Хербариумът е служил за основен източник на информация при написването на изданията на „Флора на България“. През 1975 SOA е преместен във ВСИ – Пловдив. Първите пловдивски хербарни образци в SOA са събрани през есента на 1948 г. от Киряков, Димитров и Делипавлов от брега на Черно море – Балчик, Бургас, Созопол, Приморско, Кости. До 2008 г. колекциите от София и Пловдив са съхранявани в отделни помещения, по-късно са обединени.
Завеждащи хербариума са били Делипавлов, Чешмеджиев, Попова и Стоянов, активно подпомагани в обработката на материала от Стамбулова, Пенева, Семерджиева, Ковачева, Рангелова и Петрова.
До 2008 г. растенията се съхраняваха в дървени шкафове, като колекциите бяха разделени като „стара“ и „нова“.
През 2008 г. стартира вътрешноунверситетски проект „Оптимизиране на системата за документация в Хербариума към Аграрен университет – Пловдив (SOA)“ (договор 20-08), с цел модернизация на залите и улесняване на работата с образците.
През 2009-2010 г. старите дървени шкафове бяха сменени с нова архивна стелажна система по проект „Изграждане на Национален център за върхови научни постижения в областта на биоразнообразието и екосистемните изследвания – CEBDER” (Договор ДОО 2-15/17.02.2009 г.), с финансиране от Националния Фонд „Научни изследвания”. Това позволи компактизация и адекватно подреждане на хербарната колекция.
Образци, съхранявани в SOA
Колекциите от голосеменни и покритосеменни са подредени следвайки Dalla Torre et Harms (1900-1907).
Този хербариум съдържа нови за страната родове и видове, както и таксони, нови за науката.
Нови за страната родове са: Zygophyllum, Sporobolus, Otites, Andrzeiowskia, Middendorfia и Parvotrisetum.
От видовете нови за страната (над 80 на брой), заслужава да бъдат отбелязани: Allium cyrilli Ten., Allium fuscum Waldst. & Kit., A. paczoskianum Tuzson, Ammania auriculata Willd., Amygdalus webbii Spach., Anchusa macedonica Degen & Doerfler, Arum alpinum Schott & Kotschy, Astragalus excapus L., Buffonia paniculata Dubois, Callitriche brutia Petagna, Centaurea subciliaris Boiss. et Heldr., Conyza bonnariensis (L.) Cronq., Cuscuta trifolii Bab., Elatine ambigua Wight, Eryngium creticum Lam., Hutshinsia brevicaulis Hoppe, Lindernia dubia (L.) Pennell, Linum strictum L., Picris altissima Delile, Rosa oxyodon Boiss., Silene radicosa Boiss. & Heldr., Taraxacum hibernum Steven, Veronica trichadena Jordan & Fourr., и др.
SOA съдържа по-голямата част от флористичното разнообразие на България като относително по-добре е представена флората на Черноморието, Родопите, Тракийската низина, Централна Стара планина, Пирин, Славянка и Станджа. Най-пълните колекции са от сем. Poaceae (Димитров и Делипавлов), родовете Lilium, Crocus, Ornithogalum (Попова), Amaranthus, Vitis, Gladiolus (Ковачев), Vicia (Терзийски), семействата Alliaceae, Caprifoliaceae, Crassulaceae и род Merendera (Чешмеджиев), родовете Prunus и Malus (Димитров), род Pyrus (Ковачева), сем. Orobanchaceae (Стоянов), род Rumex (Райчева).
Следните родове и семейства, разработени в многотомната „Флора на България“, са богато представени в SOA: родовете Rosa /v.V,1973/ и Viola /v.VII,1979/, семействата Lythraceae /vVII, 1979/, Cuscutaceae /v.VIII, 1982/, Callitrichaceae /v.IX,1989/, Orobanchaceae /v.X,1995/, род Linaria /v.X,1995/, и др.
Хербариумът съдържа и значителен брой интродуцирани дървесни и храстови видове използвани при написване на „Определител на диви и културни дървета и храсти в България“ (Граматиков 1974, 1992). Колекцията наброява общо към 55000 хербарни листа и съдържа около 2000 вида висши растения от почти всички семейства, събирани в страната.
SOA съхранява материали, събрани от именити българи, като Н.Стоянов, Б.Стефанов, И.Урумов, Т.Николов, В.Стрибрни.
Един от най-старите хербарни образци в SOA е Bulliardia veillanti DC. от 1840. SOA съхранява и материали, събрани от чуждестранни автори, както и чуждестранни образци, събрани от български ботаници. Образци от родовете Linum, Galium и др. събрани от съвременни ботаници от Института по ботаника към БАН – София са депозирани в SOA. Първият нов за българската флора вид, открит през 1949 от изследователите от Катедра Ботаника към ВСИ – Пловдив е Zygophyllum fabago L., събран от гр. Балчик.
Най-ценни в SOA са автентичните образци заведени и съхранявани в
специализирана колекция. Един от най-старите типови образци в SOA е Verbascum viridissimum Stef., описан през 1924.
SOA е от интерес на български и чуждестранни ботаниции често се посещава за справки и научни проекти. Той е източник на достоверна информация в написването на „Флора на Република България“ (v.I-X, 1963-1995), „Определител на растенията в България“ (Делипавлов и др. 1983, 1992, 2003), „Червена книга на България, том I Растения“ (1984), и др. Колекциите от родовете Veronica, Hypericum, Rosa, Allium, Lilium, Vicia, Chamomilla, Pyrus, и др. са ползвани при написването на различни дисертации.
SOA съдържа сравнително добра колекция от висши гъби, създадена от Стойчев. Тя датира от 1981 и постоянно се обогатява. Най-пълната колекция е от семейство Polyporaceae, обхващаща 183 вида и 3600 образци, събрани от цялата страна. Разредите Agaricales, Boletales, Russulales, и т.н. също са добре представени. Общо колекцията от гъби наброява около 5000 образци и около 500 вида.
