Скални местообитания
Заемат ограничено пространство. Слабо развит почвен слой или липсва. Равномерен температурен режим …
Биологични особености на скалните растения
Едри, със слабо развита надземна и силно развита подземна част; дълбока коренова система; обилен цъфтеж; сухоустойчивост; бавно развитие; дълъг живот (20-50 години). Повечето с ксероморфна структура
Групи скални растения
- Случайни: попадат по скали случайно, но могат да растат и да се развиват
- Фактически: растат по скали и сипеи, но се срещат и по други почвени типове в същия район: Silene ciliata, Minuartia bulgarica.
- Облигатни: само върху скали и каменисти терени: Veronica saturejoides, Valeriana tripteris, Centaurea parilica.
- Абсолютни (хазмофити): обитават скални пукнатини, в които има достатръчно почва. Срещат се само върху масивни скали. Дълги корени, разрушават скалата. От българската флора: Achillea ageratifolia, Asplenium trichomanes, A. viride, Campanula lanata, Campanula rotundifolia, Carex humilis, Ceterach officinarum, Cystopteris fragilis, Dryas octopetala, Huperzia selago, Inula ensifolia, Papaver degenii, Petkovia orphanidea, Potentilla cinerea, Ramonda serbica, Satureja montana, Saxifraga paniculata, S. stribrnyi, Sideritis scardica, Silene flavescens, Teucrium montanum…
Влияние на минералното съдържание на скалите
- Калцифилни: Asplenium ruta-muraria, Papaver degenii, Trachelium rumelicum, Leontopodium alpinum, Koeleria splendens …
- Калцифобни: Oxyria digyna, Saxifraga bryoides, Minuartia saxifraga, Silene lerchenfeldiana
- Индиферентни
Скални растения в България
789 вида (25% от флората) Само 64 са подвижни – срещат се и по други места. Само от скални растения са родовете: Asplenium, Cystopteris, Sempervivum и семействата Gesneriaceae и Globulariaceae. Най-много скални растения – в семействата Saxifragaceae, Crassulaceae, Brassicaceae, Lamiaceae, Campanulaceae, Caryophyllaceae, Apiaceae.
Литература:
- Павлов, Д. 1995. Фитоценология. Мартилен, София
- Попова М., Чешмеджиев И. & Стойчев Г. 1992. Ръководство за учебна практика по ботаника. Земиздат, София.
- Световен фонд за дивата природа, Дунавско-Карпатска програма и федерация ‘Зелени Балкани“. 2009. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. МОСВ, София. [PDF]
(cc) цитирането е задължително
