- Разпространени в тропична Америка, Западна Африка от морското равнище до около 4000 m н.в.
- Най-примитивните видове открити в Южна Америка (Андите) – предполагаем видообразувателен център
- От хилядолетия използвани за храна, в Европа известни от 17 век, с пренасянето на ананаса от испанските конквистадори
- Жизнени форми: мезофити, ксерофити, епифити, сукуленти, приспособени към широк диапазон от климатични условия
- Листа: прости линейни, месести или видоизменени в бодли при сукулентни видове, линейноланцетни, с успоредно жилкуване, най-често в розетка, с изключително разнообразно оцветяване; образуват структура, която им позволява дълго време да задържат и абсорбират вода
- Цветове: актиноморфни (зигоморфни), двуполови, чашката понякога обагрена в различни цветове
✱ Ca(3) Co(3) A6 G(3) ⚥
В основата на венчето: нектарни жлези. Плодник 1 от 3 плодолиста с едно влакнесто стълбче. - Опрашване: орнитофилно или ентомофилно
- Плод: ягода или кутийка
- Представители:
- Ananas comosus /Ананас/[w]: използван за храна
- Tillandsia usneoides /Испански „мъх”/[w]: Епифит с тънки, нишковидни листа, въздушни корени и невзрачни цветове. Няма биологична връзка с лишеите, но поради сходен хабитус се оприличава на Usnea. Расте често върху дъб или кипарис.
- Puya raimondii[w]: Ендемичен вид за Боливия и Перу. Едно от уникалните за света растения – достига височина около 10 м, има най-гигантското съцветие (с около 3 хил. цвята и 6 млн. семена). Цикъл на развитие около 40 г.
↑ ← →
Стоянов К. & Райчева Цв. 2011-2020. Систематика на растенията. Курс за самостоятелна подготовка на студентите от ОКС бакалавър.
онлайн версия обновена на 17.05.2020 от К. Стоянов
www.botanica.gallery
(cc) цитирането е задължително
