Семейство Arecaceae

Подклас Arecidae

Състои се само от едно семейство.

Семейство Arecaceae /Палмови/

  • Древна група с общ прародител – фосилни данни отпреди 80 милиона години от края на креда
  • Разпространени в екваториални, тропични и субтропични райони[w]
  • Съвременните палми около 205 рода, 2500 вида
  • Жизнени форми – вечнозелени дървета и храсти, лиани или безстъблени растения, отличаващи се с перести листа, в горната част на неразклонени стъбла
  • Като особен елемент на ландшафта играят диференцираща роля по екваториалните брегове на Африка, Индонезия, Океания, Бразилия, Амазония и Антилските острови
  • Най-високите едносемеделни растения, с най-едри семена, листа и съцветия
  • Еднодомни и двудомни дървета, храсти или лиани
  • Стъбло: най-често високи (80 м, 300 м при лианите), неразклонени, без вторично надебеляване
  • Листа: с листна дръжка и влагалище, петура пересто наделена (с дължина от от няколко сантиметра до 25 метра)
  • Цветове: дребни, актиноморфни, събрани в разклонени метличести съцветия, със спата
    ✱ P3+3 A6,3,9,∞ G(3) ⚥ ♂ ♀
    • Плодник: синкарпен от 3 плодолиста или апокарпен от 3 плодника, горен завръз
    • Опрашване: анемофилно.
  • Плод: костилка, рядко ягода.
  • Най-голямо разнообразие в тропичните райони – влажни гори, низинни, някои типични за пустинните оазиси. Най-голям брой ендемични палми има на Мадагаскар, а най-голям брой видове на единица площ в Колумбия
  • Таксономия: няколко подсемейства (според различните схеми 6-8), най-големите са:
    • Подсем. Coryphoideae – най-разнообразна група
    • Подсем. Arecoideae – над 100 рода
    • Подсем. Calamoideae – включва лианови форми
  • Едни от най-широко култивираните видове, символ на тропиците и тропичните острови, известни още от древни цивилизации, изключително важни в развитието на Близкия Изток
  • Голямо икономическо значение – освен плодовете, се използват продукти като палмово масло, восък, смоли (за бои, лакове, медицински), мебели от палмово дърво, лико, алкохолни напитки, опиати (бетел) и др.
  • Представители[k]:
    • Cocos nucifera /кокосова палма/[w]: Еднодомни дървета до 30 m. Неизяснена родина – Южна Азия или Южна Америка. Най-голямо производство Филипините, Индия, Индонезия.
    • Phoenix dactylifera /финикова палма/[w]
      Двудомни палми, до 15-25 m. Плод – костилка, с 1 семе. Различни сортове, отглеждани заради плодовете. Естествено разпространени в С Африка, култивират се в Близкия Изток, Средиземноморието, Америка
    • Washingtonia filifera /вашингтонова палма/[w][k]: Широко отглеждан декоративен вид. Достига до 25-30 м височина, продължителност на живот 80-250 г.
    • Elaeis guinensis /маслена палма/[w]: Родина Западна Африка. Използва се за палмово масло – плодовете и семената. Подходящо за производство на сапун и като биогориво
    • Metroxylon sagu /Сагова палма/[w]: Разпространен в Югоизточна Азия. До 10 м високи, монокарпни палми, крилати листа до 7 m. Събират се преди цъфтеж за саго (брашно) от сърцевината на стъблата, съдържа въглехидрати, витамини и др.
    • Salacca zalacca [w]: Палми с много къси стъбла и листа до 6-8 m, от Индонезия и Малайзия. Плодовете с текстура като змийска кожа, някои са годни за консумация, с по 1-2 семена. Листата крилати, с бодли по средната жилка и листните дръжки
    • Род Pandanus: над 500 вида дървета и храсти, различните видове се използват за консумация, като текстилни, декоративни, лекарствени и др. P. tectorius – екзотичен плод

    Застрашени видове: Поради прекомерна експлоатация и промяна на местобитанията някои видове са запазени само в ботанически градини

    • Raphia regalis: Ангола, Камерун, Конго, Нигерия. Заплашена от загуба на местообитания
    • Род Hyophorbe: „бутилковидни” палми, екзотични декоративни видове, в по-топли райони на света. Hyophorbe amaricalius[w]: изчезнал вид от о-в Мавриций, със само един документиран екземпляр

    (още за Arecaceae)



Стоянов К. & Райчева Цв. 2011-2022. Систематика на растенията. Курс за самостоятелна подготовка на студентите от ОКС бакалавър.
онлайн версия обновена на 15.07.2022 от К. Стоянов
www.botanica.gallery
(cc) цитирането е задължително

 
Leave a Reply

Вашият коментар

rfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-slide
Към лентата с инструменти