Проводящи тъкани

Осигуряват движението на хранителни вещества [w] [видео], [видео]

Два типа проводящи тъкани:

  • Ксилем (xylem, дървесина): провежда вода и разтворени вещества, обслужва възходящия ток в растението
  • Флоем (phloem, лико): провежда разтворени органични вещества, обслужва низходящия ток.
  • Групират се в проводящи снопчета.

Дървесинна проводяща тъкан – Ксилем

[w]

Строеж на ксилема

[l]

  • проводящи елементи (мъртви клетки): трахеи и трахеиди
  • проводящ паренхим (живи клетки)
  • склеренхимни влакна (мъртви клетки)

Произход на ксилема

  • първичен (по-просто усройство) – от прокамбия при първично устройство
    • протоксилема и метаксилема
      • ендархен тип на залагане (центростремително) – протоксилемните елементи периферно, метаксилемните централно (при корените)
      • екзархен тип на залагане (центробежно) – протоксилемните елементи централно, метаксилемните периферно (при стъблата)
  • вторичен (по-силно диференцирана, специализирани елементи) – от камбия при вторично нарастване

Проводящи елементи

  • функция: провеждане на неорганични вещества от корена през стъблото към листата
  • скорост на движение:
    • по трахеидите 1 m/h
    • по трахеите 40-50 m/h
  • типове проводящи елементи

    • трахеиди – тесни клетки с вретеновидна форма
      • твърди мъртви прозенхимни клетки със заострени скосени краища
      • еволюционно по-стари: папрати, хвощове, повечето голосеменни
      • проводяща и механична функция
      • дължина средно 1 mm (варира: бор 4 mm, банан: 1 cm ….)
      • скорост на движение на водата по трахеидите 1 m/h
      • eволюция в 2 направления: проводяща (дават начало на членчета на трахеите) и механична функция (образуват дървесинни склеренхимни влакна)

    • трахеи – широки клетки с цилиндрична форма
      • еволюционно по-млади и по-съвършени
      • широки тръби, с дължина над 1-2 m
      • съставени от свързани сегменти – трахеиди с перфорирани или липсващи прегради
      • мъртви, с пръстеновидно, стъпаловидно, спираловидно, мрежовидно или поресто надебеляване, или със сложни перфорации
      • Тилизиране (запушване) на застаряващите трахеи:
        • паренхимните клетки отделят в тях мехурчести образувания (тили)
        • функция: по-голяма здравина на дървесината, водоустойчивост, предпазване от патогени
      • скорост на движение на водата по трахеите 40-50 m/h

Дървесинен паренхим

  • главно резервна функция (мазнини, скорбяла, смоли …)
  • разположение – около трахеите (образуват тили)

Механични елементи (мъртви клетки)

  • дървесинни фибри (склеренхимни влакна), либриформ
  • предполагаем произход от трахеидите – дебела вторична стена, намаляване размерите и броя на порите
  • повишават здравината на ксилема

Ликова проводяща тъкан – Флоем

[w]

Функция

  • Основна функция: провежда асимилантите, продукт от фотосинтезата от листата надолу към всички части на растението; скорост на движение: 50-100 cm/h
  • Допълнителни функции: резервна, механична

Строеж

[l]

  • Проводящи елементи (живи клетки)
    • Решетести клетки
      • еволюционно стари – характерни за папратовидни и голосеменни
      • живи удължени клетки със заострени краища, които се застъпват
      • каналчета за придвижване на асимилатите
      • решетести полета по всички стени

    • Решетести цеви с придружаващи клетки[l]
      • ядрото се разрушава, клетката се управлява дистанционно от ядрата на придружаващи клетки
      • решетести пластинки с порови полета в зоната на контакт със следващата цев
      • порите са облицовани с полизахарида калоза
      • със застаряване на клетките поровите полета се запушват
    • Придружаващи клетки [l]
      • Тясно свързани с решетестите цеви
      • Големи ядра и с малки вакуоли
  • Ликов паренхим (живи клетки)
    • основно резервна функция: скорбяла, белтъци, често дъбилни вещества
    • разположение: около решетестите елементи
  • Ликов склеренхим (мъртви клетки)
    • механична функция
    • обгръщат на групи решетестите елементи от външната страна
    • главно склеренхимни фибри (влакна), по-рядко склереиди

Проводящи снопчета

(c) 2010 Kiril Stoyanov

групиране на проводящите тъкани; съдържат флоем, ксилем и камбий (вторична меристема) [w] [l]

  • Флоем и ксилем винаги в съседство
  • Само при първично устройство на органи
  • Според разположението на флоема и ксилема се формират няколко групи (и техни разновидности) проводящи снопчета

Класификация

Колатерални проводящи снопчета

Странично разположение на тъканите. Характерни за надземните органи. Винаги се разполагат с флоем към периферията и ксилем към вътрешността на стъблото.

  • Отворени

    С ивица снопчест камбий между ксилема и флоема, която осигурява нарастване на ширина. Характерни за стъблата на двусемеделни. В пререз са разположени кръгово.


    • Отворени колатерални: зона флоем към периферията на органа, зона ксилем към вътрешността.
    • Биколатерални: с допълнителна ивица флоем към вътрешността (Cucurbitaceae /Тиквови/, някои Asteraceae /Сложноцветни/)
  • Затворени

    Без снопчест камбий. Характерни за стъблата на едносемеделни и за листата на всички покритосеменни. В пререз се разполагат разпръснато във вътрешността.


Концентрични проводящи снопчета

Разполагане на тъканите в концентрични кръгове. Характерни за видоизменени органи (коренища и др.), рядко трансформация при надземни части

  • Перифлоемни (амфикрибални) проводящи снопчета

    Флоемът е по периферията, ксилемът е в центъра. Обикновено отворени (с камбий). Характерни за папратообразни.

  • Периксилемни (амфивазални) проводящи снопчета

    Ксилемът е по периферията, флоемът е в центъра. Обикновено затворени (без камбий). Характерни за някои едносемеделни.

Радиални проводящи снопчета

  • Единично разполагане в растителните органи.
  • Типични за първично устройство на корените на висшите растения (в стъблата на псилотови и плаунообразни се редуват лентовидно)
  • Ксилем и флоем се редуват в различни радиуси
  • Според броя радиални участъци – диархни, три-, тетра-, полиархни
  • Винаги със залагане на камбий.

Микроскопски снимки по темата:



    Въпроси:

  1. Колко вида са проводящите тъкани? Защо са трайни и комплексни тъкани?
  2. Каква функция изпълняват и къде са разположени в растенията?
  3. Колко основни вида проводящи снопчета познавате и за кои растителни органи или групи растения са характерни?



Стоянов К. & Райчева Цв. 2011-2019. Анатомия и морфология на растенията. Курс за самостоятелна подготовка на студентите от ОКС бакалавър.
онлайн версия обновена на 15.09.2019 от К. Стоянов
www.botanica.gallery
(cc) цитирането е задължително

 
Leave a Reply

Вашият коментар

rfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-slide
Към лентата с инструменти