Механичните тъкани са два типа – коленхима (от живи клетки) и склеренхима (от мъртви клетки). Склеренхимните клетки могат да са фибри или склереиди.

Функция

придават здравина, устойчивост и пластичност на растенията

Типове механични тъкани

Коленхимa

„колла“ (гр.) – лепило; „енхима“ (гр.) – тъкан [w]
разположение: в растящи и развити органи
- по периферията на стъблата, листата и цветовете: локално по ръбовете (Cucurbitaceae /тиквови/, Lamiaceae /устноцветни/), като цял слой (Solanaceae /картофови/)
- около проводящите снопчета
близка по структура до паренхимната тъкан:
- наличие на хлоропласти, много дикциозоми, големи вакуоли
- по-удължени клетки, в сравнение с паренхима (до 2 mm)
структура: клетки групирани в снопчета и цилиндри
произход: паренхимна тъкан, след задебеляване на стените
опорна функция: устойчивост, гъвкавост, пластичност, променлива с възрастта
Типове коленхима:
- плочеста (пластинчата): с надебелявания на тангенциалните клетъчни стени – Sambucus /бъз/, Sanguisorba /динка/, Rheum /ревен/
- ъглеста: с надебелявания в ъглите на клетките – Ficus /смокиня/, Vitis /лоза/, Cucurbita /тиква/, Beta /цвекло/, Rumex /лапад/, Morus /черница/
- рехава: с надебелявания само в зоните към междуклетъчните пространства – Asteraceae /сложноцветни/, Malvaceae /слезови/

Склеренхима

„склерос“ (гр.) – твърд
Клетки:
- мъртви, с механична връзка между клетките
- масивно и равномерно надебелени, лигнифицирани клетъчни стени с прости пори
- Изключения: склеренхимноподобни тъкани (задебелени лигнифицирани стени, жив протопласт) – при дървесинен паренхим и др.
Ограничава растежа – формира се в зони с приключил растеж
Типове склеренхимa:
- Склеренхимни влакна – удължени клетки
  - По произход:
    - първични – от прокамбия (по-дълги, промъкват се между недиференцианите клетки)
    - вторични – от камбия (по-къси)
  - По местоположение:
    - ксилемни: с предполагаем еволюционен произход от трахеидите
    - флоемни: ясно видими, в много случаи важни като технически влакна
    - фибри извън проводящата тъкан: от външната страна на проводящото снопче или под епидермата (хиподерма при едносемеделни растения); главно първични, от връхната меристема
- Склереиди (каменисти клетки) – изодиаметрични клетки
  - Мъртви изодиаметрични клетки
  - Надебелена лигнифицирана клетъчна стена
  - Образуват черупките при костилковите плодове, защитна тъкан при ябълковидните плодове …
  - Образуват се от меристемните тъкани: протодерма, основна меристема, прокамбий, камбий, фелоген
  - Често с паренхимен произход
  - Според формата:
    - Брахисклереиди (каменисти клетки, заоблени) – в плодовете на Rosaceae /розоцветни/
    - Макросклереиди – в семенната обвивка при (Fabaceae /бобови/
    - Остеосклереиди (с форма на кост) – в листа и семенна обвивка
    - Астеросклереиди (с форма на звезда) – в листата на двусемеделни
Технически влакна
- Различен смисъл на понятието:
  - при памука – влакно от епидермални власинки
  - при лена – флоемен произход, склеренхимно снопче (целулозни фибри – по-голяма пластичност и здравина)
  - при конопа – ксилемен произход, склеренхим (лигнифициран – твърдост и чупливост).
- Технология на производство: от 3000 години – лен (Европа) и коноп (Китай)
  
  Метод на отопяване с бактериална мацерация: Бактериите разрушават по ензимен път пектиновата средна ламела. Склеренхимните влакна се освобождават от съседните тъкани. Ферментацията се прекъсва преди ензимите да започнат разрушаване на средните ламели в склеренхимните снопчета.