Механичните тъкани са два типа – коленхима (от живи клетки) и склеренхима (от мъртви клетки). Склеренхимните клетки могат да са фибри или склереиди.
Функция
придават здравина, устойчивост и пластичност на растенията
Типове механични тъкани
Коленхимa
- „колла“ (гр.) – лепило; „енхима“ (гр.) – тъкан [w]
- разположение: в растящи и развити органи
- по периферията на стъблата, листата и цветовете: локално по ръбовете (Cucurbitaceae /тиквови/, Lamiaceae /устноцветни/), като цял слой (Solanaceae /картофови/)
- около проводящите снопчета
- близка по структура до паренхимната тъкан:
- наличие на хлоропласти, много дикциозоми, големи вакуоли
- по-удължени клетки, в сравнение с паренхима (до 2 mm)
- структура: клетки групирани в снопчета и цилиндри
- произход: паренхимна тъкан, след задебеляване на стените
- опорна функция: устойчивост, гъвкавост, пластичност, променлива с възрастта
- Типове коленхима:
- плочеста (пластинчата): с надебелявания на тангенциалните клетъчни стени – Sambucus /бъз/, Sanguisorba /динка/, Rheum /ревен/
- ъглеста: с надебелявания в ъглите на клетките – Ficus /смокиня/, Vitis /лоза/, Cucurbita /тиква/, Beta /цвекло/, Rumex /лапад/, Morus /черница/
- рехава: с надебелявания само в зоните към междуклетъчните пространства – Asteraceae /сложноцветни/, Malvaceae /слезови/
Склеренхима
- „склерос“ (гр.) – твърд
- Клетки:
- мъртви, с механична връзка между клетките
- масивно и равномерно надебелени, лигнифицирани клетъчни стени с прости пори
- Изключения: склеренхимноподобни тъкани (задебелени лигнифицирани стени, жив протопласт) – при дървесинен паренхим и др.
- Ограничава растежа – формира се в зони с приключил растеж
- Типове склеренхимa:
- Склеренхимни влакна – удължени клетки
- По произход:
- първични – от прокамбия (по-дълги, промъкват се между недиференцианите клетки)
- вторични – от камбия (по-къси)
- По местоположение:
- ксилемни: с предполагаем еволюционен произход от трахеидите
- флоемни: ясно видими, в много случаи важни като технически влакна
- фибри извън проводящата тъкан: от външната страна на проводящото снопче или под епидермата (хиподерма при едносемеделни растения); главно първични, от връхната меристема
- По произход:
- Склереиди (каменисти клетки) – изодиаметрични клетки
- Мъртви изодиаметрични клетки
- Надебелена лигнифицирана клетъчна стена
- Образуват черупките при костилковите плодове, защитна тъкан при ябълковидните плодове …
- Образуват се от меристемните тъкани: протодерма, основна меристема, прокамбий, камбий, фелоген
- Често с паренхимен произход
- Според формата:
- Склеренхимни влакна – удължени клетки
- Технически влакна
- Практически термин, не съвпада с дефиницията за склеренхимни фибри
- Различен смисъл на понятието:
- при памука – влакно от епидермални власинки
- при лена – флоемен произход, склеренхимно снопче (целулозни фибри – по-голяма пластичност и здравина)
- при конопа – ксилемен произход, склеренхим (лигнифициран – твърдост и чупливост).
- Технология на производство: от 3000 години – лен (Европа) и коноп (Китай)
Метод на отопяване с бактериална мацерация: Бактериите разрушават по ензимен път пектиновата средна ламела. Склеренхимните влакна се освобождават от съседните тъкани. Ферментацията се прекъсва преди ензимите да започнат разрушаване на средните ламели в склеренхимните снопчета.
Микроскопски снимки по темата:
- Въпроси:
- Защо механичните тъкани са трайни и колко вида са?
- Каква функция изпълняват?
- Къде са разположени двата вида механични тъкани в растенията?
↑ ← →
Стоянов К. & Райчева Цв. 2011-2021. Анатомия и морфология на растенията. Курс за самостоятелна подготовка на студентите от ОКС бакалавър.
онлайн версия обновена на 15.12.2021 от К. Стоянов
www.botanica.gallery
(cc) цитирането е задължително
