Покривни тъкани

Първични покривни тъкани

Епидерма

Характеристика

Най-често един ред живи клетки без междуклетъчни празнини * [w]

  • Произход: от апикалната меристема на външния слой клетки на вегетационния конус (туника)
  • Функция: защитно-регулаторна, понякога и механична
  • Трайност: един вегетационен сезон
  • Локализация: едногодишни надземни части

Основни клетки

  • Здраво свързани помежду си, в сравнение с лежащите под тях – епидермата се обелва по-лесно.
  • Цитологична характеристика:
    • живи, едноядрени клетки
    • голяма централна вакуола
    • цитоплазма разположена като пристенен слой, с добре развита гладка и грапава ендоплазматична мрежа, много митохондрии и диктиозоми
    • апарат на Голджи: данни за отделяне на силиций, който се отлага на повърхността на клетките във вид на люспици
    • левкопласти: многобройни със слабо развита ламеларна система, дребнозърнест матрикс, без скорбяла
  • Форма на основните клетки: видово специфична
    • изодиаметрични или удължени
    • с прави или с вълновидно нагънати клетъчни стени
    • разлики в надебеляването на клетъчните стени в горната и долната епидерма
    • за даден орган еднакви по форма и големина



Кутикула

Кутикулен слой на клетъчната стена

  • разположен под кутикулата
  • кутинизирани целулозни слоеве, редуващи се с богати на пектин слоеве
  • дендрити във вътрешния слой на кутикулата: плътни пектинови жилки, пропускливи за водата и разтворените вещества

Восъчен слой

  • отлага се в кутикулата и върху нея
  • защитна функция – намалява проницаемостта на кутикулата
  • хипотези за отлагането му:
    • отделя се чрез дифузия в течно състояние през незатвърдената кутикула
    • излиза в размекнато състояние през специални пори
  • восъчен налеп:
    • образува се от отложен в големи количества восък при някои видове
    • придава гълъбовосин оттенък при листата (зеле, ръж, карамфил) и плодове (грозде, сливи)
    • при някои видове се използва за получаване на растителен восък: Copernica cerifera (карнаубска палма); Ceroxylon andicola (восъчна палма)

Устичен апарат (устица)



  • Съвкупност от високо специализирани клетки, осъществявящи газообмен [w]
  • Околоустични клетки: подобни на епидермалните. Формата, броят и разположението им са видово специфични. При папратите околоустичната клетка е една. При житните околоустичните клетки са две.
  • Затварящи устични клетки:
    В устичния апарат участват 2 затварящи клетки. При някои мъхове затварящите клетки са 4.
    • много хлоропласти и митохондрии, добре развити ендоплазмена мрежа и апарат на Голджи, големи вакуоли
    • тънки стени към околоустичните клетки и повърността
    • надебелена стена към остиолума
  • Остиолум: отворче между надебелените стени на затварящите клетки
  • Подустна (дихателна) стаичка в паренхима под устицата
  • Функция на устицата:
    • Тургорното налягане в клетките: отваря и затваря остиола
    • Митохондриите доставят енергия за постъпване на K+, Cl- и вода към затварящите клетки
    • При запълване на вакуолите с вода тургорното налягане нараства, тънките стени се издуват, стените при остиолума се изкривяват
  • Брой и разпределение на устицата
    • от 100 до 700 за 1 mm2 листна повърхност
    • разположене: по всички надземни части
    • хипостоматични листа: с устица по долната (абаксиална) повърхност – при двусемеделни
    • амфистоматични листа: с устица по двете повърхности – при много едносемеделни
    • епистоматични листа: с устица само по горната (адаксиална) повърхност – при водни растения
    • астоматични листа: без устица – при някои хетеротрофни видове

Образувания на епидермата

  • Трихоми (власинки)
    Разнообразни израстъци на епидермата с отделителна и защитна функция. Видов белег в таксономията на растенията. Образуват се от протодермата, изпреварват в развитието си другите клетки.

    • Едноклетъчни
      • папили – издувания на клетъчните стени на епидермалните клетки. виждат се като кадифен оттенък на венчелистчетата
      • разклонени на два дяла власинки (Cheiranthus – шибой)
      • неразклонени власинки (Gossypium – памук)
      • твърди четинки (при сем. Грапаволистни)

    • Многоклетъчни
      • щитовидни и звездовидни: щитовидна многоклетъчна пластинка и краче (миризлива върба)
      • дървовидно разклонени: с „възли“ и „междувъзлия“ (чинар, лопен)
      • многоредни: няколко реда клетки с различен диаметър и дължина
      • дебела плъстена покривка от трихоми: при пустинни и високопланински растения (лопен и др.)
  • Емергенции
    • образувания на епидермиса и подепидермисова тъкан – шиповете при розоцветни (роза, шипка, къпина и др.)
    • чувствителни емергенции при насекомоядни растения

(още за епидермата)

Ризодерма (епиблем)

  • Власинкообразуващ слой с всмукателна функция
  • Kоренови власинки – удължени едноклетъчни (дълги 0,1-8 mm; широки 5-17 μm). Образуват се в долния край на зоната на диференциране (над зоната на нарастване), в горния край бързо загиват
  • Лежащите под нея тъкани образуват покривна тъкан също с първичен произход – екзодерма.

Веламен

  • По въздушните корени на епифитите
  • Мъртви клетки със задебелени клетъчни стени
  • Водата се всмуква от въздуха капилярно, клетките увеличават обема си

Вторична покривна тъкан

Локализация: при вдървенели стъбла, характерно за двусемеделните растения

  • Фелоген (фелон – кора): вторична странична меристема с произход от паренхимните клетки под епидермата; с тангенциално делене образува навън корк и навътре фелодерма
    Корковия дъб Quercus suber е ценен източник на корк в строителството и бита

  • Фелодерма: живи паренхимни клетки с хлоропласти
  • Перидерма (корк)
    • Вторична покривна тъкан при всички растения с вторично надебеляване
    • Покрива многогодишни корени, стъбла, по-рядко грудки и плодове
    • Образува се от фелоген (корков камбий)
    • Mъртви суберинизирани клетки, непропускливи за вода и газове; Разположени в многослойни радиални редове, без междуклетъчни пространства

  • Лещанки (лентицели)
    • Функция: обмяна на газове и изпарение
    • Образуват собствен фелоген на мястото на устицата
    • Закръглени вкорковени клетки с големи междуклетъни празнини
    • Виждат се в кората като брадавички или вдлъбнатини

Третична покривна тъкан – мъртва кора (ритидома)

  • При възрастни стъбла, многогодишно натрупване на слоеве от коркови пластове и различни по произход мъртви тъкани, навън от последно заложения фелоген (фелодерма, паренхим, вторично лико и др.)
  • Функция – защитна на механично противодействие, резки температурни колебания и др.
  • Видове мъртва кора (зависи от начина на залагане на фелогена и продължителността на действие) – характерен белег за дървесните видове:
    • люспесто опадлива – при бук, леска, топола и др.
    • плочесто опадлива (белеща се) – при чинар, евкалипт и др.
    • ивичесто опадлива – при лоза, повет и др.

Мъртвата кора при някои видове е източник на суровини: хинин (род Cinchona); канела (род Cinnamomum); каучук (Hevea brasiliеnsis) и др.



    Въпроси:

  1. Каква функция изпълняват покривните тъкани? Колко вида покривни тъкани имат растенията?
  2. Каква е разликата между първичната покривна тъкан на корена и стъблото и как се наричат?
  3. Кои са най-високо специализираните клетки на първичната покривна тъкан и какава функция изпълняват?
  4. Кой от трите вида пластиди е харктерен за първичните покривни тъкани?



Стоянов К. & Райчева Цв. 2011-2021. Анатомия и морфология на растенията. Курс за самостоятелна подготовка на студентите от ОКС бакалавър.
онлайн версия обновена на 15.12.2021 от К. Стоянов
www.botanica.gallery
(cc) цитирането е задължително

 
Leave a Reply

Вашият коментар

rfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-slide
Към лентата с инструменти