Отделителни тъкани

Отделят или събират секрети или ексекрети – етерични масла, смоли, парлива течност, нектар, млечен сок …
  • Секрети: вещества с физиологична функция
  • Екскрети: вещества, които се извеждат от активния метаболизъм
Елементи на отделителните тъкани: разнообразни по степен на специализация и по местоположение в тялото на растенията.

Класификация на отделителните тъкани

Външни отделителни тъкани

Разположени на повърхността, отделят секрети навън.
Жлезисти власинки, нектарници, осмофори и хидатоди.

Жлезисти власинки

При някои видове цялата власинка е изградена от жлезисти клетки, а при други само крайната клетка е жлезиста.
Обикновено отделят секретите си между обвивката и кутикулата на отделящите клетки, при някои (Atropa bella-donna /лудо биле/) секретът се отделя заедно с клетката.
Класификация по отделяните вещества
  • маслени: Lamiaceae /устноцветни/, Moraceae /черничеви/, Asteraceae /сложноцветни/ …,
  • смолести: по люспите на презимуващите пъпки на Betula pendula /бреза/, Populus /топола/ …
  • водни: по листа на Phaseolus /фасул/, Cicer /нахут/ …
  • парливи: Urtica /коприва/
  • солни: образуват се по растения обитаващи засолени почви, Saxifraga

Тентакли

Смилателни жлези при насекомоядните растения, напр. при Drosera rotundifolia /росянка/ и Pinguicula balcanica /петлюга/
Отделят сок, със състав близък до стомашния – съдържа протеолитични ензими, които смилат насекомите.

Нектарници

Секреторни структури по цветовете и вегетативните органи на растенията. Отделят нектар (вода с разтворени захари и слизести вещества)
  • Класификация
    • Цветни: по различни части на цвета
    • Извънцветни: по стъблото, листата, прилистниците и цветните дръжки.
  • Местоположение
    Жлезистите клетки на нектарниците са в близост до проводящите тъкани
    • отделящите повече захар – в близост до флоемни елементи
    • отделящите по-малко на захар – в близост до ксилемни елементи
  • Образуване на нектара: в протопласта на жлезистите клетки
  • Отделяне на нектара: през клетъчната обвивка и разкъсаната кутикула

Осмофори

  • Специализирани жлезисти полета от няколко слоя клетки.
  • Отделят летливи вещества, главно етерични масла, на тях се дължи аромата на цветовете на някои растения.
  • Намират се по венчелистчетата или по другите части на цвета.
  • Жлезисти са само клетките на епидермата. Слоевете под епидермата са богати на запасни вещества.
  • Отделяне на секрета за кратко време, свързано с изразходването на големи количества запасни вещества.

Хидатоди

(водни устица)
  • Специализирани структури, разположени на епидермата (Alchemilla /шапиче/, Fragaria /ягода/, Tropaeolum /латинка/).
  • Състоят се от подустна стаичка, рехава паренхима (епитем) и плътно доближени до нея дървесинни проводящи съдове.
  • Осигуряват отделянето на водата от листата във форма на капки на повърхността – гутация.
  • В отделената вода се съдържат различни соли, захари и други органични вещества.

Вътрешни отделителни тъкани

разположени между тъканите на растенията; задържат секрети в себе си или ги отделят в специални междуклетъчни пространства.

Секреторни клетки

  • Разпръснати поединично сред клетките на останалите тъкани
  • Съдържат: балсами, смоли, масла, танини, слиз и дори кристали
  • Идиобласти: отличават се по форма и големина от клетките ,сред които се намират

Лизигенни вместилища

  • Образуват се чрез разтваряне (лизиране ) на секреторните клетки: Rutaceae /Седефчеви, цитрусови/
  • Секретът, който ги изпълва се образува преди да се разтворят клетките
  • Секрет се отделя еднократно

Шизогенни вместилища

  • Трайна празнина за събиране на отделения от клетките секрет: например Hypericum perforatum /жълт кантарион/, растения от сем. Pinaceae /Борови/, сем. Apiaceae /Сенникоцветни/ (магданоз, копър, целина), и др.
  • Постлани от секреторни клетки, които образуват жлезист епител
  • Секрет се отделя периодично

Млечни цеви

  • Специализирани структури, които пронизват тъканите на растителното тяло
  • Eдна или повече свързани помежду си клетки, изпълнени с течност, която наподобява мляко и се нарича млечен сок – латекс
  • Групиране според произхода и устройството:
    • Неразчленени: изградени от нарастването и развитието на една клетка
    • Неразклонени: дълги прави тръбовидни клетки – Vinca /зимзелен/, Urtica /коприва/, Cannabis sativa /коноп/ и др.
    • Разклонени: тръбести силно разклонени структури – Euphorbia /млечки/, Nerium oleander /зокум/, Ficus carica /смокиня/ и др.
    • Разчленени: надлъжни вериги от клетки,преградите между които са перфорирани или изчезнали.
    • Неанастомозиращи: дълги вериги от клетки, без странична връзка помежду си: Ipomoea batatas /батат/, Convolvulus arvensis /поветица/, Chelidonium majus /змийско мляко/.
    • Анастомозиращи: със странични връзки (анастомози) между отделните вериги от клетки , обединени обща мрежеста структура: Taraxacum officinale /глухарче/, Cichorium intybus /синя жлъчка/, Lactuca /салата/, Papaver /мак/, Hevea /каучуково дърво/ и др.
  • Латекс (млечен сок):

    Въпроси:
  1. Какви външни отделителни структури познавате? Дайте примери според отделяните вещества.
  2. Какви видове вътрешни отделителни структури познавате, според начина им на образуване?
  3. Какво представляват млечните цеви? Дайте примери за растения, които съдържат латекс.


Стоянов К. & Райчева Цв. 2011-2023. Анатомия и морфология на растенията. Курс за самостоятелна подготовка на студентите от ОКС бакалавър.
онлайн версия обновена на 31.01.2023 от К. Стоянов www.botanica.gallery
(cc) цитирането е задължително
 
Leave a Reply

Вашият коментар

rfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-slide
Към лентата с инструменти