- Секрети: вещества с физиологична функция
- Екскрети: вещества, които се извеждат от активния метаболизъм
Класификация на отделителните тъкани
Външни отделителни тъкани
Разположени на повърхността, отделят секрети навън.Жлезисти власинки, нектарници, осмофори и хидатоди.
Жлезисти власинки
При някои видове цялата власинка е изградена от жлезисти клетки, а при други само крайната клетка е жлезиста.Обикновено отделят секретите си между обвивката и кутикулата на отделящите клетки, при някои (Atropa bella-donna /лудо биле/) секретът се отделя заедно с клетката.
Класификация по отделяните вещества
- маслени: Lamiaceae /устноцветни/, Moraceae /черничеви/, Asteraceae /сложноцветни/ …,
- смолести: по люспите на презимуващите пъпки на Betula pendula /бреза/, Populus /топола/ …
- водни: по листа на Phaseolus /фасул/, Cicer /нахут/ …
- парливи: Urtica /коприва/
- солни: образуват се по растения обитаващи засолени почви, Saxifraga …
Тентакли
Смилателни жлези при насекомоядните растения, напр. при Drosera rotundifolia /росянка/ и Pinguicula balcanica /петлюга/Отделят сок, със състав близък до стомашния – съдържа протеолитични ензими, които смилат насекомите.
Нектарници
Секреторни структури по цветовете и вегетативните органи на растенията. Отделят нектар (вода с разтворени захари и слизести вещества)- Класификация
- Цветни: по различни части на цвета
- Извънцветни: по стъблото, листата, прилистниците и цветните дръжки.
- Местоположение
Жлезистите клетки на нектарниците са в близост до проводящите тъкани- отделящите повече захар – в близост до флоемни елементи
- отделящите по-малко на захар – в близост до ксилемни елементи
- Образуване на нектара: в протопласта на жлезистите клетки
- Отделяне на нектара: през клетъчната обвивка и разкъсаната кутикула
Осмофори
- Специализирани жлезисти полета от няколко слоя клетки.
- Отделят летливи вещества, главно етерични масла, на тях се дължи аромата на цветовете на някои растения.
- Намират се по венчелистчетата или по другите части на цвета.
- Жлезисти са само клетките на епидермата. Слоевете под епидермата са богати на запасни вещества.
- Отделяне на секрета за кратко време, свързано с изразходването на големи количества запасни вещества.
Хидатоди
(водни устица)- Специализирани структури, разположени на епидермата (Alchemilla /шапиче/, Fragaria /ягода/, Tropaeolum /латинка/).
- Състоят се от подустна стаичка, рехава паренхима (епитем) и плътно доближени до нея дървесинни проводящи съдове.
- Осигуряват отделянето на водата от листата във форма на капки на повърхността – гутация.
- В отделената вода се съдържат различни соли, захари и други органични вещества.
Вътрешни отделителни тъкани
разположени между тъканите на растенията; задържат секрети в себе си или ги отделят в специални междуклетъчни пространства.Секреторни клетки
- Разпръснати поединично сред клетките на останалите тъкани
- Съдържат: балсами, смоли, масла, танини, слиз и дори кристали
- Идиобласти: отличават се по форма и големина от клетките ,сред които се намират
Лизигенни вместилища
- Образуват се чрез разтваряне (лизиране ) на секреторните клетки: Rutaceae /Седефчеви, цитрусови/
- Секретът, който ги изпълва се образува преди да се разтворят клетките
- Секрет се отделя еднократно
Шизогенни вместилища
- Трайна празнина за събиране на отделения от клетките секрет: например Hypericum perforatum /жълт кантарион/, растения от сем. Pinaceae /Борови/, сем. Apiaceae /Сенникоцветни/ (магданоз, копър, целина), и др.
- Постлани от секреторни клетки, които образуват жлезист епител
- Секрет се отделя периодично
Млечни цеви
- Специализирани структури, които пронизват тъканите на растителното тяло
- Eдна или повече свързани помежду си клетки, изпълнени с течност, която наподобява мляко и се нарича млечен сок – латекс
- Групиране според произхода и устройството:
- Неразчленени: изградени от нарастването и развитието на една клетка
- Неразклонени: дълги прави тръбовидни клетки – Vinca /зимзелен/, Urtica /коприва/, Cannabis sativa /коноп/ и др.
- Разклонени: тръбести силно разклонени структури – Euphorbia /млечки/, Nerium oleander /зокум/, Ficus carica /смокиня/ и др.
- Разчленени: надлъжни вериги от клетки,преградите между които са перфорирани или изчезнали.
- Неанастомозиращи: дълги вериги от клетки, без странична връзка помежду си: Ipomoea batatas /батат/, Convolvulus arvensis /поветица/, Chelidonium majus /змийско мляко/.
- Анастомозиращи: със странични връзки (анастомози) между отделните вериги от клетки , обединени обща мрежеста структура: Taraxacum officinale /глухарче/, Cichorium intybus /синя жлъчка/, Lactuca /салата/, Papaver /мак/, Hevea /каучуково дърво/ и др.
- Латекс (млечен сок):
- Гъста емулсия
- Прозрачна при Morus /черница/ и Nerium oleander /зокум/
- Млечнобяла при Taraxacum officinale /глухарче/, Ficus carica /смокиня/, Euphorbia /млечка/
- Жълто-кафява при Cannabis sativa /коноп/
- Жълто-оранжева при Chelidonium majus /змийско мляко/
- Съдържа: соли, въглехидрати, белтъци, органични киселини, алкалоиди, гликозиди, дъбилни и слизести вещества, етерични масла, смоли, балсами, каучук [w] …
-
Въпроси:
- Какви външни отделителни структури познавате? Дайте примери според отделяните вещества.
- Какви видове вътрешни отделителни структури познавате, според начина им на образуване?
- Какво представляват млечните цеви? Дайте примери за растения, които съдържат латекс.
↑ ← →
Стоянов К. & Райчева Цв. 2011-2023. Анатомия и морфология на растенията. Курс за самостоятелна подготовка на студентите от ОКС бакалавър.
онлайн версия обновена на 31.01.2023 от К. Стоянов www.botanica.gallery
(cc) цитирането е задължително
