Осигуряват движението на хранителни вещества ^{[w] [видео]} [видео]

Два типа проводящи тъкани:

Ксилем (xylem, дървесина): провежда вода и разтворени вещества, обслужва възходящия ток в растението
Флоем (phloem, лико): провежда разтворени органични вещества, обслужва низходящия ток.
Групират се в проводящи снопчета.

Дървесинна проводяща тъкан – Ксилем

[w]

Строеж на ксилема

[l]

проводящи елементи (мъртви клетки): трахеи и трахеиди
проводящ паренхим (живи клетки)
склеренхимни влакна (мъртви клетки)

Произход на ксилема

първичен (по-просто усройство) – от прокамбия при първично устройство
- протоксилема и метаксилема
  - ендархен тип на залагане (центростремително) – протоксилемните елементи периферно, метаксилемните централно (при корените)
  - екзархен тип на залагане (центробежно) – протоксилемните елементи централно, метаксилемните периферно (при стъблата)
вторичен (по-силно диференцирана, специализирани елементи) – от камбия при вторично нарастване

Проводящи елементи

функция: провеждане на неорганични вещества от корена през стъблото към листата
скорост на движение:
- по трахеидите 1 m/h
- по трахеите 40-50 m/h
типове проводящи елементи
- трахеиди – тесни клетки с вретеновидна форма
  - твърди мъртви прозенхимни клетки със заострени скосени краища
  - еволюционно по-стари: папрати, хвощове, повечето голосеменни
  - проводяща и механична функция
  - дължина средно 1 mm (варира: бор 4 mm, банан: 1 cm ….)
  - скорост на движение на водата по трахеидите 1 m/h
  - eволюция в 2 направления: проводяща (дават начало на членчета на трахеите) и механична функция (образуват дървесинни склеренхимни влакна)
- трахеи – широки клетки с цилиндрична форма
  - еволюционно по-млади и по-съвършени
  - широки тръби, с дължина над 1-2 m
  - съставени от свързани сегменти – трахеиди с перфорирани или липсващи прегради
  - мъртви, с пръстеновидно, стъпаловидно, спираловидно, мрежовидно или поресто надебеляване, или със сложни перфорации
  - Тилизиране (запушване) на застаряващите трахеи:
    - паренхимните клетки отделят в тях мехурчести образувания (тили)
    - функция: по-голяма здравина на дървесината, водоустойчивост, предпазване от патогени
  - скорост на движение на водата по трахеите 40-50 m/h

Дървесинен паренхим

главно резервна функция (мазнини, скорбяла, смоли …)
разположение – около трахеите (образуват тили)

Механични елементи (мъртви клетки)

дървесинни фибри (склеренхимни влакна), либриформ
предполагаем произход от трахеидите – дебела вторична стена, намаляване размерите и броя на порите
повишават здравината на ксилема

Ликова проводяща тъкан – Флоем

[w]

Функция

Основна функция: провежда асимилантите, продукт от фотосинтезата от листата надолу към всички части на растението; скорост на движение: 50-100 cm/h
Допълнителни функции: резервна, механична

Строеж

[l]

Проводящи елементи (живи клетки)
- Решетести клетки
  - еволюционно стари – характерни за папратовидни и голосеменни
  - живи удължени клетки със заострени краища, които се застъпват
  - каналчета за придвижване на асимилатите
  - решетести полета по всички стени
- Решетести цеви с придружаващи клетки^[l]
  - ядрото се разрушава, клетката се управлява дистанционно от ядрата на придружаващи клетки
  - решетести пластинки с порови полета в зоната на контакт със следващата цев
  - порите са облицовани с полизахарида калоза
  - със застаряване на клетките поровите полета се запушват
- Придружаващи клетки [l]
  - Тясно свързани с решетестите цеви
  - Големи ядра и с малки вакуоли
Ликов паренхим (живи клетки)
- основно резервна функция: скорбяла, белтъци, често дъбилни вещества
- разположение: около решетестите елементи
Ликов склеренхим (мъртви клетки)
- механична функция
- обгръщат на групи решетестите елементи от външната страна
- главно склеренхимни фибри (влакна), по-рядко склереиди

Проводящи снопчета

групиране на проводящите тъкани; съдържат флоем, ксилем и камбий (вторична меристема) ^[w] ^[l]

Флоем и ксилем винаги в съседство
Само при първично устройство на органи
Според разположението на флоема и ксилема се формират няколко групи (и техни разновидности) проводящи снопчета

Класификация

Колатерални проводящи снопчета
Концентрични проводящи снопчета
Радиални проводящи снопчета

Колатерални проводящи снопчета

Странично разположение на тъканите. Характерни за надземните органи. Винаги се разполагат с флоем към периферията и ксилем към вътрешността на стъблото.

Отворени

С ивица снопчест камбий между ксилема и флоема, която осигурява нарастване на ширина. Характерни за стъблата на двусемеделни. В пререз са разположени кръгово.
- Отворени колатерални: зона флоем към периферията на органа, зона ксилем към вътрешността.
- Биколатерални: с допълнителна ивица флоем към вътрешността (Cucurbitaceae /Тиквови/, някои Asteraceae /Сложноцветни/)
Затворени

Без снопчест камбий. Характерни за стъблата на едносемеделни и за листата на всички покритосеменни. В пререз се разполагат разпръснато във вътрешността.

Концентрични проводящи снопчета

Разполагане на тъканите в концентрични кръгове. Характерни за видоизменени органи (коренища и др.), рядко трансформация при надземни части

Перифлоемни (амфикрибални) проводящи снопчета

Флоемът е по периферията, ксилемът е в центъра. Обикновено отворени (с камбий). Характерни за папратообразни.
Периксилемни (амфивазални) проводящи снопчета

Ксилемът е по периферията, флоемът е в центъра. Обикновено затворени (без камбий). Характерни за някои едносемеделни.

Радиални проводящи снопчета

Единично разполагане в растителните органи.
Типични за първично устройство на корените на висшите растения (в стъблата на псилотови и плаунообразни се редуват лентовидно)
Ксилем и флоем се редуват в различни радиуси
Според броя радиални участъци – диархни, три-, тетра-, полиархни
Винаги със залагане на камбий.