Ареали. Произход на културните растения

Ареали

• Неравномерно разпределение на растителните видове
  • Най-богати са тропиците-например флората на Индонезия наброява около 45000 вида, флората на басейна на Амазонка около 40000 вида
  • С отдалечаване от екваториалните области видовото разнообразие намалява
  • В субтропичните пустини – малко видове. Напр. в Сахара се срещат 1200 вида
  • Във флората на Средиземноморието има около 8 000 вида, в Калифорния – 6000 вида.
  • В умерените ширини броят им намалява от по-южните към по-северните райони.
  • В страните от Средна Европа флората наброява 2200-3100 вида, Норвегия – 2100, Гренландия – 400, Шпицберген – 130 вида семенни растения.
  • В Антрактида растат само 2 вида покритосеменни
• Ареал: Територията, която заемат всички находища на определен вид или друга таксономична единица (подвид, род, семейство)
  • Размери на ареала: в съответствие с ранга на таксона. Ареалът на семейството винаги е по-голям от ареала на рода
  • Ареалите на различните видове са различни – от повърхността на почти цялата земна суша до един малък участък от нея. Между двете крайности има преходи, но широко разпространените видове са много по-малко от тези с ограничен ареал.

  

• Картиране на ареали: често се комбинират методи
  • Защриховане на територията
  • Точков метод. Всички находища се нанасят на картата с определен знак
  • Метод на мрежовата (грид) система по възприет международен стандарт (UTM) – разграфена едромащабна карта на квадранти с площ 1 km², 100 km² или по-големи, в зависимост от мащаба.

  

• Размери, конфигурация на ареала
  • Всеки ареал има център (с най-плътни популации) и периферия (с постепенно разреждане)
  • Ареалите могат да имат повече от 1 центъра например Acer – в Северна Америка и Югоизточна Азия
  • Вторични ареали отдалечени фрагменти от основния (например Dryas octopetala)
  • В зависимост от плътността на популациите: равномерна или мозаична структура
  • Периферни форпостове: изолирани в периферията на ареала, където таксонът се среща
  • Таксономичен център – център на ареала на надвидов таксон (с максимално видово разнообразие)
• Видове ареали
  • Непрекъснат (цялостен): възможности за обмен на генетичен материал в цялата му територия: Quercus dalechampii, Q. cerris и сем. Tropaeolaceae
  • Прекъснат (дизюнктивен): раздалечени територии без възможности за обмен на диаспори: Taxus baccata, Alliaria petiolata, род Cedrus
• Развитие на ареалите
  • прогрес и регрес
  • адвентивни видове

Културни растения

• Класификация на културните растения: практически ориентирана, без връзка със систематиката:
  • Технически растения – влакнодайни, каучуконосни, багрилни, смолоносни, етерично-маслени
  • Лечебни растения
  • Фуражни растения
  • Цветно-декоративни растения
• Първи данни за културни растения от неолита – палеоботанически материали

• Центрове на произход на културните растения: 12 основни центъра, разположени в различни континенти
  1. Източноазиатски: пшеница, ечемик, овес, сортове ябълки, круши, китайски чай и портокал
  2. Югоизточноазиатски: ориз, захарна тръстика, ямс, хлебно дърво, кокосови палми, видове бамбук.
  3. Индийски: патладжан, краставица, индийски коноп, индийски сортове ориз
  4. Централноазиатски: дребнозърнести сортове грах, фасул, нахут; кайсия, грозде и много сортове ябълки
  5. Предноазиатски (Иран, Ирак, Палестина, Арабски полуостров): някои сортове ечемик, овес, ръж, праз, пъпеш, слива, кестен, орех, някои сортове лоза, финикова палма
  6. Средиземноморски: твърда пшеница, сортове грах, фасул и соя, лупина, маслина, корков дъб, вероятно и смокиня
  7. Африкански: сорго, сусам, маслена палма, диня, памук, арабско и либерийско кафе
  8. Евро–западносибирски: цвекло, детелина, люцерна, малина, касис дива ябълка, круша, череша
  9. Централноамерикански: патат, топинамбур, пъпеш пипер, слънчоглед, какаово дърво, памук, тютюн, махорка
  10. Южноамерикански: картоф, маниока, фъстък, ананас, хининово и каучуково дърво
  11. Северноамерикански: слънчоглед и лупина
  12. Австралийски: евкалипт
• Икономическа ботаника (етноботаника): изследване на взаимоотношенията на хората (като различни култури) и растенията (тяхната употреба като храни, лекарства, социален живот и т. н.)

Въпроси: