Метаморфози на стъблото

видоизменени стъбла

Грудка (tuber)

  • Скъсени клонки (крайни междувъзлия), силно разраснали се на дебелина.
  • Недоразвити листа
  • Натрупват резервни хранителни вещества: скорбяла, инулин, белтъци, захари и др.
  • Органи за вегетативно размножаване.
  • Имат връхна и странични пъпки, следователно стъблен произход.
  • Пъпките обикновено се образуват по три в специални вдлъбнатини, наричани “очи”.
  • пример: Solanum tuberosum /картоф/


Грудесто стъбло

Надземни месести стъбла, например при алабаш (Brassica oleracea var. gongylodes[w])

Коренище (rhizoma)

  • Най-често срещана стъблена метморфоза
  • Стъблолистен орган, с елементи, характерни за корена: ендодерма, по-добре развита кора с резервен паренхим
  • Подземни безхлорофилни стъбла, подобни по външен вид на корен.
  • Нямат коренова гугличка, имат възли, междувъзлия и редуцирани листа (кафяви или безцветни люспи)
  • Люсповидни листа (или следи)
  • Стъблени пъпки
  • Добавъчни корени и надземни разклонения
  • Разполага се хоризонтално или косо отгоре надолу и нараства с върха си.
  • Могат да са са тънки и дълги (Poaceae /житни/, Convallaria majalis /момина сълза/ …), или къси и дебели (Iris /перуника/, Polygonatum /момкова сълза/, Veratrum /чемерика/ …).
  • Съдържат много запасни вещества

  • Разклоняване:
  • Функции:
    • за разселване – дълги и тънки: Cynodon dactylon /троскот/[w], Carex /острица/ [w]
    • с резервна функция – къси и дебели: Iris /перуника/[w], Primula /иглика/ [w]
  • Формиране:
    • епигенно: надземни стъбла се придърпват с добавъчни корени в почвата: Asarum /копитник/[w], Geum /омайниче/ [w]
    • хипогенно: от подземни пъпки: Convallaria /момина сълза/ [w]

Луковица (bulbus)

  • Стъблолистен орган, разположен обикновено под земята
  • Устройство:
    • Дънце – скъсена и уплътнена стъблена ос, с възли и междувъзлия
      • долна страна – с добавъчни корени
      • горна страна – с пъпка съставена от зачатъчни листа, цветове или съцветия
    • Люспи: видоизменени листа
      • сочни люспи с резервни хранителни вещества
      • обвивни сухи люспи
  • Хоморизна коренова система
  • Връхна и странични пъпки (дават понякога дъщерни луковички или коренище)
  • Според мястото където се развиват:
    • Подземни луковици: Narcissus /нарцис/, Scilla /синчец/, Tulipa /лале/, Alliaceae /лукови/ …
    • Надземни луковички – от пазвени или цветни пъпки, по-дребни от подземните: Dentaria bulbifera /луковичен зъбник/, Lilium tigrinum /тигров крем/, някои видове Allium /лук/ …
  • Едногодишни (Tulipa /лале/, Allium /лук/), или многогодишни (Narcissus)
  • Ефемероиди: надземната част живее кратко, подземната се запазва за преживяване на сушите – Liliaceae,

Грудколуковица (bulbotuber)

  • Скъсено и надебелено стъбло, на върха или в основата с пъпки, от които се развиват листа и цветове.
  • Резервните вещества се отлагат в разрасналото се дънце – сходна с грудката
  • Отвън с остатъци от миналогодишни листа, в пазвите на които възникват нови грудколуковици или клонки.
  • От долната страна – с добавъчни корени.
  • Външно прилича на луковица.
  • Среща се при: Crocus /минзухар/, Gladiolus /гладиолa/, Colchicum /мразовец/ …

Столони (подземни и надземни)

  • Надземни или подземни пълзящи издънки с тънки и удължени междувъзлия.
  • Образуват се от възлите на стъблото, нарастват бързо и завършват с пъпка, клубен или луковица.
  • Служат за вегетативно размножаване.
  • Надземни: Fragaria /ягода/, Sempervivum /дебелец/ …
  • Подземни: Solanum /картоф/, Tulipa /лале/…

Мустачки

  • При много увивни растения
  • Прикрепителна функция
  • Стъбленият им произход се установява по разположението им на стъблото и по редуцираните листа по тях.
  • Vitis /лоза/, Parthenocissus /градинска лоза/ …

Тръни

  • Скъсени клонки с остър връх, най- често без листа.
  • Функция: предпазване от животни
  • примери: Crataegus /глог/, Prunus spinosa /трънка/, Gleditsia triacanthos, Ononis /гръмотрън/ …

Филокладии и кладодии

  • Плоски листовидни стъбла при някои средиземноморски и пустинни растения със закърнели листа.
  • Функция: осигуряване на нормална фотосинтеза – образуват асимилационна паренхима.
  • Филокладии: клонки на растението, които се превръщат в листовидни образувания с ограничен растеж
    • Ruscus /залист/ – с цветове и плодове по филокладиите
    • Asparagus /зайча сянка/ – с цветове и плодове в пазвите на филокладиите
  • Кладодии: растежът е продължителен – Opuntia [w] и други Cactaceae /кактуси/.

Сукулентни стъбла

  • Стъбла с добре развит асимилационен и водоносен паренхим
  • Стъблени сукуленти: Cactaceae /кактусови/, Didiereaceae /дидиерови/ и някои видове Euphorbia /млечки/.
  • Adansonia digitata /баобаб/ [w] – най-големият представител на стъблените сукуленти.[l]

    Въпроси:

  1. Дайте примери за стъблени метаморфози.Кое ги различава от кореновите метаморфози?
  2. Посочете причините за наблюдаваните метаморфози.



Стоянов К. & Райчева Цв. 2011-2017. Анатомия и морфология на растенията. Курс за самостоятелна подготовка на студентите от ОКС бакалавър.
онлайн версия обновена на 3.09.2017 от К. Стоянов
www.botanica.gallery & www.botanica.ovo.bg
(cc) цитирането е задължително

 

Вашият коментар