Строеж
- Възли
- Междувъзлия
- Връхни и странични пъпки
Онтогенетичен произход на стъблото
- Хистогенна теория на А. Шмит (1924)
- Вегетационене конус – апикална меристема с 2 слоя: външен туника (1-4 слойна); вътрешен корпус
- Няма ясна граница – зоните се преливат; различават се по начина на делене.
- Екзогенно разклоняване на стъблото.
- В основата на първичния конус се образуват листни примордии; по дължината в основата му вторични подутини (конуси).
Клонки
млади и неразклонени стъбла с пъпки, листа и понякога с цветове
Пъпки
силно скъсени клонки в относителен покой
- Строеж:
- връхна меристема
- зачатъци на листа
- зачатъци на стъбло
- зачатъци на странични разклонения
- зачатъци на цветове
- Връхни и странични пъпки
- вегетационният конус завършва с връхна (терминална) пъпка
- в пазвите на листните зачатъци се формират зачатъци на странични пъпки
- страничните пъпки са пазвени (аксиларни)
- Развитие на пъпките
- Връхна пъпка
- развива се първа
- расте ортотропно (право нагоре)
- Странични (пазвени) пъпки
- развиват се в зависимост от състоянието на връхната пъпка
- растат плагиотропно (хоризонтално или под ъгъл на стъблото)
- заместват връхната, при увреждане – започват да се развиват ортотропно
- Колатерални и сериални пъпки
- пазвените пъпки се развиват поединично
- колатерални пъпки: разположени странично на първичната пазвена пъпка (една до друга)
- сериални пъпки: разположени над първичната пазвена пъпка (една над друга)
- Зимни и спящи пъпки
- Зимни пъпки:
- формират се през лятото, зимуват и се развиват напролет
- разнообразни по големина, форма и окраска
- едри (Aesculus hippocastanum /конски кестен/, Fagus sylvatica /бук/, Acer /явор/, Fraxinus /ясен/) или дребни (Betula pendula /бреза/)
- яйцевидни (Corylus /леска/, Acer /явор/, Fraxinus /ясен/), конусовидни (Populus tremula /трепетлика/), вретеновидни (Fagus sylvatica /бук/) …
- Спящи пъпки:
- разположени в дървесината, близо до повърхността
- с надебеляване на стъблото оста им се удължава
- значение за вегетативното размножаване и възстановяване от повреди
- развитието им се стимулира чрез резитбата – значение в градинарството
- Зимни пъпки:
- Покрити и голи пъпки
- Покрити пъпки
- най-външните листни зачатъци са метаморфозирали до покривни люспи
- епидермални клетки със силно надебелени стени и развита кутикула
- защита от обезводняване, ниски температури и други въздействия
- в много случаи жлезисти трихоми и отделяне на лепливи смолисти вещества за избягване на повреди от насекоми (Betula pendula /бреза/, Alnus glutinosa /черна елша/, Populus /тополи/ …)
- Голи пъпки: в тропиците и субтропиците с равномерен климат (Viburnum lantana /черна калина/, Cornus sanguinea /кучешки дрян/, Frangula /зърнастец/, Citrus limon /лимон/ …)
- Покрити пъпки
- Листни, цветни и смесени пъпки
- Листни (вегетативни) пъпки: по-дребни, със заострени върхове, върху удължени клонки
- Цветни (генеративни) пъпки: по-едри, заоблени, обикновено върху скъсени клонки
- Смесени пъпки: образуват по-късно клонки, листа и цветове
- Добавъчни (адвентивни) пъпки
- Ендогенен произход
- Зараждат се от перицикъла или камбия
- Могат да се развият през пролетта и да се превърнат в спящи
- Спящите адвентивни пъпки нарастват заедно със стъблото (Ulmus /бряст/, Fagus sylvatica /бук/, Acer /клен/, Betula pendula /бреза/, Juglans /орех/ …)
- При отсичане на стъблото пъновете образуват адвентивни пъпки, образуващи пънни издънки
- Пънните издънки са с бурно развитие, с по-големи листа
- Връхна пъпка
Каулифлория
- Образуване на цветни пъпки по стара дървесина
- Характерно за тропични видове: Coffea /кафе/, Theobroma cacao /каково дърво/, Ficus /фикус/, Cercis siliquastrum /див рожков/ …
Нарастване на стъблото на височина
- Връхно меристемните клетки под вегетационния връх се удължават
- Междувъзлията се образуват от раздалечаване на листните зачатъци
- Листните възли се получават при надебеляване на местата, в които се захващат листата
- Листна розетка: при незначително нарастване на междувъзлията
- Интеркаларно нарастване: в междувъзлията
- Прираст: средно 0.005 mm/min; при бамбук: 0.6 mm/min (30-90 cm височина в денонощие)
Разклоняване на стъблото
- Страничните разклонения се появяват от страничните пъпки с нарастване на стъблото
- Разклонения от I, II, III … порядък
- Типове разклоняване:
- Дихотомично (вилужно): някои мъхове и плаунообразни
- Моноподиално (чрез връхната пъпка): хвощови, папрати, голосеменни
- Симподиално (от странични пъпки под връхната): покритосеменни
Корони
сборът от всички разклонения на стъблото
- Според разположението спрямо земята: ниски или високи
- Според гъстотата: гъсти или рехави
- Според формата: пирамидални (Cedrus libani /кедър/), цилиндрични (Taxus baccata /тис/[w]), конусовидни (Picea abies /смърч/[w], Sequoiadendron giganteum[w]), колоновидни, елипсоидни, кълбовидни (Castanea sativa [w], Cercis siliquastrum[w], Celtis australis[w]), яйцевидни (Betula pendula[w]), чадъровидни (Acacia[w], Pinus pinea[w]), плачещи (Salix babylonica[w]), неправилни (Prunus cerasifera[w])
Скъсени и удължени клонки
при много растения се образуват двата типа клонки от страничните пазвени пъпки
- Скъсени клонки:
- Формират се поради слабото нарастване на междувъзлията
- Съдържат цветните пъпки при покритосеменните представители
- Удължени клонки:
- Нарастването е по-интензивно, междувъзлията са раздалечени
- Формират минимално количество цветни пъпки
- Служат за нарастване и разклоняване на стъблото
Форма (сечение) на стъблото
- кръгло: повечето видове
- триъгълно: Carex /острица/[w]
- многоъгълно: Valeriana /дилянка/[w]
- плоско: Ruscus /залист/[w]
- четириъгълно: Lamiaceae /Устноцветни/
- крилато: Chamaespartium /сплесната жълтуга/
Положение на стъблото в пространството
- Изправени: повечето растения
- Приповдигащи се: лежат на почвата и върхът им се приповдига нагоре – Thymus /мащерка/[w]
- Пълзящи: развиват се върху почвата – Fragaria /ягода/[w]
- Катерливи и увивни: в групата на лианите
Хабитус и размери
условно групиране
- Дървета
- първа величина (над 30 m): Pinus /бор/, Picea abies /смърч/, Abies alba /ела/, Fagus sylvatica /бук/, Quercus /дъб/, Fraxinus /ясен/
- втора величина (20-30 m): Tilia /липа/, Carpinus betulus /габър/, Pyrus /круша/
- трета величина (до 20 m): Carpinus orientalis /келяв габър/, Fraxinus ornus /мъждрян/, Malus sylvestris /киселица/
- Храсти
- ниски (до 1 m)
- средно високи (1-3 m)
- високи (над 3 m)
- Полухрасти
надземната част периодично загива: Artemisia /пелин/, Salvia sclarea /конски босилек/ … - Тревисти растения
- ефемери – няколко седмици (Erophila verna /гладница/, Veronica /великденче/)
- едногодишни (Triticum /пшеница/, Zea mays /царевица/, Capsicum annuum /пипер/)
- двугодишни (Daucus carota /морков/, Raphanus /ряпа/, Brassica oleracea /зеле/, Beta vulgaris /цвекло/)
- многогодишни (Medicago /люцерна/, Trifolium /детелина/, Cynodon dactylon /троскот/, Cirsium /паламида/)
- Лиани (лоза, скрипка, повет, фасул, бръшлян)
Възраст и размери
рекордни възрасти и размери на дървета
- Sequoiadendron giganteum /мамутово дърво/: 5000 години, височина: 102 m, диаметър: 12 m [w]
- Cedrus libani /ливански кедър/[w]: 3000 години
- Castanea sativa /кестен/[w]: 2000 години
- Picea abies /смърч/[w]: 1200 години
- Tilia sp. /липа/[w]: 1000 години
- Fagus sylvatica /бук/[w]: 900 години
- Опишете вегетативните пъпки и стъблата на различни видове растения.
Въпрос:
↑ ← →
Стоянов К. & Райчева Цв. 2011-2019. Анатомия и морфология на растенията. Курс за самостоятелна подготовка на студентите от ОКС бакалавър.
онлайн версия обновена на 15.09.2019 от К. Стоянов
www.botanica.gallery
(cc) цитирането е задължително
