Образувателни тъкани (меристеми)

Особености

• Строеж:
  • живи дребни клетки ^{[w] [l]}
  • тънки целулозни стени без междуклетъчни празнини
  • голямо ядро и гъста цитоплазма
• Функция:
  • обуславят нарастването на растителните органи
  • дават начало на всички останали специализирани видове клетки (тъкани)
• Класификация според произхода:
  • първични (потомци на ембрионалните меристеми, свързани с растежните процеси)
  • вторични (при многогодишни растения – задебеляване на осевите органи: корен, стъбло)
• Класификация според разположението:
  • връхни (апикални)
  • странични (латерални)
  • вмъкнати (интеркаларни)

Връхни меристеми

• Разположение:
  
  на върха на корена и стъблото и на върховете на техните разклонения

• Произход:
  
  винаги първични

• Функция:
  
  осигуряват нарастването на височина и дължина

• Класификация според разположението:
  
  • Връхна коренова меристема
    • Защитена с коренова гугла, генерирана от калиптроген
    • Формира предтъканите:
      • дерматоген (дава начало на ризодермата)
      • периблем (дава начало на кората)
      • плером (дава начало на централен цилиндър с проводящи тъкани)
    • Зони по дължината на корена: зона на делене, зона на удължаване, зона на диференциация (коренови власинки); зона на вторично устройство
  • Връхна стъблена меристема (вегетационен конус)
    • Туника (1 до 5 реда клетки):
      • антиклинално делящи се клетки – нараства повърхностно
      • развива епидермата, понякога и първичната кора
    • Корпус (навътре от туниката):
      • антиклинално и периклинално делящи се клетки – нараства обемно
      • развива централния цилиндър и първичната кора

Интеркаларни (вмъкнати) меристеми

• Резултат от неравномерното нарастване на туниката и корпуса
• Вмъкнати между други тъкани
  • в основата на междувъзлията при житните
    
    Осигуряват бързо нарастване на дължина – раздалечаване на възлите; изправяне на полегналите житни стъбла – нарастване и делене на долните клетки от интеркаларните меристеми^[видео].

  • в нарастващите листни части
  • характерни за всяко стъбло с възли и междувъзлия
  • при растенията с розетъчни листа удължаването на междувъзлията започва във фаза на цъфтеж

Странични меристеми

• Първични: Действат за кратко време. Остатък от производните на инициалните клетки на меристемата
  • прокамбий
  • перицикъл
• Вторични:
  
  • Камбий^[w]: образува проводящите тъкани ксилем (дървесина) и флоем (лико)
    • Латерална меристема с форма на кух цилиндър между флоема и ксилема
    • Клетъчен състав:
      • Вретеновидни инициали: дават начало на ксилемни и флоемни елементи
      • Лъчеви инициали: дават начало на паренхимните (сърцевинни и флоемни) лъчи

    

  • Фелоген (корков камбий)^[w]: образува вторична покривна тъкан (корк) и фотосинтезираща тъкан (фелодерма)
    • 2-3 реда прозенхимни меристемни клетки, заложени в първичната кора на корена и стъблото
    • Корк: повече клетки, мъртви, образувани от фелогена навън
    • Фелодерма: 2-3 реда, живи, с хлоропласти, образувани навътре
    • Трите слоя (корк, фелоген и фелодерма) се означават като перидерма

Ранева и регенерационна меристема

• Вторична меристема, с непостоянно място
• При нараняване образува коркова тъкан, вероятно под влияние на „раневи“ хормони от загиналите клетки
• При участие на камбия се образува калус, който може да даде начало на нови растения
• Практическо приложене: тъканни и калусни култури

---

Въпроси:
1. Къде са локализирани трите основни меристеми в растенията? Коя меристема се нарича първична? Кои са вторичните меристеми?
2. Каква е функцията на меристемните тъкани?
3. Какви са основните характеристики на меристемните клетки?
   

---

↑ ← →
Стоянов К. & Райчева Цв. 2011-2023. Анатомия и морфология на растенията. Курс за самостоятелна подготовка на студентите от ОКС бакалавър.
онлайн версия обновена на 31.01.2023 от К. Стоянов
www.botanica.gallery
(cc) цитирането е задължително