Растения на водните басейни

Екологични условия на водните басейни
Малка осветеност: отразяване от водната повърхност, наличие на планктон, плаващи по повърхността листа. Повечето водни растения са сенколюбиви
Малко въздух: 20-25 cm3/l; с променен състав, 20 пъти по-малко кислород
Температура на водата: по-малки колебания; долните слоеве не замръзват. Количеството соли зависи от базовите скали

Класификация

• в зависимост от солеността:
  • сладководни,
  • бракични,
  • соленоводни,
  • свръхсолени
• по местоположение:
  • морски
  • континентални
    • течащи: реки, потоци, канали
    • стоящи: езера, блата, мочурища, торфища, язовири, рибарници
      • Езеро: в по-голямата част със свободна водна повърхност, добре развит планктон, слаборазвита или липсваща влаголюбива растителност.
      • Блато: почти изцяло заето от влаголюбива растителност, с по-малка дълбочина, без или със слабо развит планктон
      • Мочурище: с излишък от влага, заето с влаголюбива растителност, без или с начало на образуване на торф.
      • Торфище: излишно овлажнено, заето от влаголюбива растителност, с торфен слой над 0.7 m

Класификация на водните растения

• Хелофити (земноводни): Обитават периферията на водните басейни и по-голямата им част се развива над водната повърхност: Equisetum palustre, Bolboschoenus maritimus, Butomus umbellatus, Alisma plantago-aquatica, Leucojum aestivum, Typha latifolia, T. angustifolia, Heleocharis palustris, Phragmites australis.
• Хидрофити (типични водни растения)
  • Прикрепени с плаващи листа: Nymphaea alba, Nuphar lutea, Stratiotes aloides, Hydrocharis morsus-ranae, Nymphoides peltata, Trapa natans, Marsilea quadrifolia, Vallisneria spiralis …
  • Прикрепени, изцяло потопени: Zannichelia palustris, Zostera marina, Isoetes lacustris …
  • Неприкрепени с плаващи листа (неустонови): Salvinia natans, Wolffia arrhiza, Lemna minor, L. gibba, L. trisulca, Spirodela polyrrhiza …
  • Неприкрепени, изцяло потопени (планктонни): Ceratophyllum demersum, Utricularia vulgaris …

Приспособителни белези на водните растения
По-голяма листна повърхност. Тънки и нежни листа, или силно разсечени (по-добро поглъщане на CO2 и светлина)

• Редуцирана или липсваща коренова система
• Силно развит аеренхим в корените, стъблата или листата
• Механични тъкани в централната част на стъблото (за гъвкавост)
• Отделяне на слузести вещества по повърхността (предпазване от изсъхване)
• Восъчен налеп по плаващите листа
• Липса на устица и кутикула по потопените листни повърхности; газообмен по цялата повърхност
• Липса на диференциация на мезофила на палисаден и гъбчест
• Силно развито вегетативно размножаване
• При много водни растения се развиват и надземни форми
• Ниско осмотично налягане
• Много са космополити, напр. Elodea canadensis

Поясност на водната растителност
В България не е изразена добре, поради малкия размер на водоемите.

• Хигрофити: Cyperaceae; периодично се засушават
• Хелофити: може да включват и неприкрепени плавщи видове, напр. Lemna
• Прикрепени растения с плаващи листа (на дълбочина 4-5 m): Nymphoides, Nymphea, Nuphar
• Потопени изцяло растения

Местоположения на водните басейни в България

• Крайдунавски водоеми: Изключително на низинни терени; много от тях пресушени или с намалени размери. Средна дълбочина 0.5-2 m. През лятото нивото на водата силно спада. Постепенно се затлачват и се превръщат в мочурища и тресавища. Най-голямо е ез. Сребърна
• Вътрешни водоеми: Край по-големите реки: Янтра, Тунджа, Марица … Нарушени и намалели от антропогенната дейност. Запазени остатъци от Стралджанското, Казиченското и Скакаленското езеро; Смолянски и Чаирски езера
• Крайморски водни басейни: Най-ниските места край морския бряг, през лятото нивото на водата им намалява.
  • Изчезнали блата от Ченоморието: Батовско, Старооряховско …
  • Запазени 18 езера и блата: Дуранкулашко, Шабленско, Тауклиман, Белославско …;
  • Най-големи: Варненско и Бургаско (Вая).
• Високопланински (ледникови) езера: В Рила и Пирин, на височина 2200-2500 m; с предимно северно разположение, през по-голямата част от годината са заснежени и заледени. През летния период с температура до 10-15 C. Бедна на соли вода; бедна растителност. Защитени от българското законодателство. В началото на XXI век са подложени на системно унищожаване в следствие от незаконна инвестиционна дейност (Седемте Рилски езера и др.).

Литература:

1. Павлов, Д. 1995. Фитоценология. Мартилен, София
2. Попова М., Чешмеджиев И. & Стойчев Г. 1992. Ръководство за учебна практика по ботаника. Земиздат, София.
3. Световен фонд за дивата природа, Дунавско-Карпатска програма и федерация ‘Зелени Балкани“. 2009. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. МОСВ, София. [PDF]

---