Общи характеристики
- Двойна мембрана
- външна от еукариотен тип
- вътрешна от бактериален тип
- Енергетична функция – с тилакоиди или кристи (вътрешномембранни структури)
- Полуавтономност – собствена ДНК и експресионен апарат (реплизоми, РНК-полимерази, рибозоми)
- Бактериални характеристики: мембрани бактериален тип, 70s рибозоми
- Ендосимбиотичен произход. Размножаване чрез просто делене.
Пластиди
- Двойномембранни органели, характерни само за растителните клетки [w] [видео]
- Основна функция: фотосинтеза – улавяне на слънчевата енергия и синтез на въглехидрати [видео]
- Ендосимбиотичен произход
- Класификация спoред оцветяването
- Онтогенетично развитие
- Пропластиди: малки двумембранни органели с по-плътно съдържание и с размери 0.4-1 μm. Най-често в делящи се меристемни клетки. Съдържат кристалоподобни проламеларни тела (предшественици на тилакоидните структури). При осветяване се развиват до хлоропласти, на тъмно – през етиопласти до левкопласти.
- Левкопласти[w]: безцветни пластиди в клетката, със слабо развита мембранна система. Различават се в зависимост от натрупваните резервни вещества:
- амилопласти – с натрупана скорбяла
- протеопласти – с натрупани белтъци
- елейопласти – с натрупани мазнини
- Хлоропласти: Развиват се на светло, съдържат хлоофил в тилакоидни мембрани. Това е основната метаболитно активна форма на пластидите
- Хромопласти: Представляват разрушаващи се пластиди. При разпадането на хлорофила се разпадат и тилакоидите. Остават червените пигменти, които се струпват с други остатъци в паракристалинни структури.
- Филогенетично развитие на пластидите
- Теория за серийната ендосимбиоза: Цианобактерия + аеробна хетеротрофна клетка
- Доказателства
- Полуавтономност – собствен геном, подобен на цианобактериалния
- Рибозоми от 70s тип (бактериален тип)
- Вътрешна мембрана от бактериален тип
- Хлоропласти [w] [i]
- Особености на хлоропластите
- Съдържат се в клетките на зелените части на растенията и по-дълбоко, разположени тъкани като паренхим на кората, коленхим и др.
- Функция: изпълняват процеса фотосинтеза
- Извършват пасивно движение в клетката, следствие от цитоплазменото движение с цел оптимална ориентация във връзка с функциите <
- Форма:
- Лещовидна при кормусните растения
- Разнообразна при талусните растения
- Еволюционни тенденции: увеличаване на фотосинтезиращата повърхност
- Централен масивен хлоропласт (хроматофор) с разгъвания към перифериятаи слабо развита вътрешномембранна система – при водораслите
- Множество самостоятелни дребни хлоропласти с регулируема позиция – при висшите растения
- Размери при висшите растения: 4-6 mkm до 1-5 mkm
- Брой при висшите растения: от 15 до 50 (100).
- Химичен състав на хлоропластите
- Строеж на хлоропластите
- Мембрани:
- Двойна мембрана: външната граничи с ендоплазмената мрежа
- Тилакоиди (ламели) с мембранен строеж. Два типа: на граните и на стромата
- Грани: пакети от 20-100 тилакоида, осъществяват светлинната фаза на фотосинтезата. След разрушаване на хлорофила се разпадат.
- Строма: сходна с бактериална цитоплазма, съдържа ДНК, РНК, 70s рибозоми, скорбяла, липофилни гранули
- Мембрани:
- Фотосинтеза: процес на превръщане на водата и CO2 в глюкоза и кислород [видео]
- Светлинна фаза: протича в граните – разпадане на водата до кислород и водородни атоми за редукция на съединения-енергоносители (ATP и NADPH.H)
- Тъмнинна фаза: протича в стромата – синтез на глюкоза от CO2 с енергия от молекулите енергоносители
- Особености на хлоропластите
- Хромопласти [i]
- Червени до жълти пластиди, краен етап от развитието на пластидите
- Разрушени мембрани, разрушен хлорофил
- Пигменти в паракристалинни структури: каротини, ксантофили, ликопин
- Ефект за зоохорията – привличат животните
- Форма: глобуларни, фибриларни, мембранни, кристалинни, в зависимост от паракристалинните структури и етапа на разрушаване
- Променливо количество в клетките (различна възраст и качество в клетката)
Митохондрии
- Наименование: две гръцки думи – „нишка“ и „гранула“
- Универсален клетъчен органел, срещан в почти всички еукариотни клетки
- Безцветни, 0.5-3 μm, закръглени или разклонени, 1-1000 в клетка [w]
- Полуавтономни
- Произход
- Онтогенетичен: от ултрамикроскопични мемранни структури в хиалоплазмата.
- Филогенетичен: ендосимбиоза, обща за всички еукариоти
- Структура [w] [видео]
- Външна мембрана
- дебелина 7 nm, сходна с ендоплазмената
- неспецифична проницаемост
- порови белтъци за транспорт на молекули до 5 kD
- други белтъци
- Перимитохондриално пространство
- Вътрешна мембрана
- дебелина 6 nm
- образува инвагинации, наречени кристи
- белтъчно съдържание 75%
- Оксизоми: гъбести тела (надмолекулни ензимни комплекси) по вътрешната мембрана и кристите – АТФ синтазна активност [видео]
- Матрикс: ДНК, РНК, рибозоми; съответства на бактериалната цитоплазма
- Енергетична функция
- Аеробно дишане (Цикъл на Кребс) – разпадане на глюкозата до CO2 и вода с образуване на енергия (АТФ) чрез окислително фосфорилиране [видео]
- Акумулатор за енергетични молекули: АТФ (Аденозинтрифосфат) и редуцирани ФАД (флавин аденин динуклеотид) и НАДФ (Никотинамид аденин динуклеотид фосфат).
- Доставяне на енергия за всички процеси в клетката.
- Особености
- Полуавтономност – собствен генетичен апарат, зависим от ядрото. Броят им се увеличава чрез делене на съществуващи, напълно развити митохондрии, чрез изтъняване с последващо прищъпване
- Старите митохондрии се разграждат от лизозомите
- Ендосимбиотичен произход
Въпроси:
- Кои са характеристиките на пластидите и митохондриите, които ги доближават по устройство до бактериите?
- На какво се дължи различният цвят при левкопласти, хлоропласти и хромопласти?
- Защо хлоропластите са с константна форма и цвят, а хромопластите варират?
- Каква е разликата във функциите на митохондрии и хлоропласти?
↑ ← →
Стоянов К. & Райчева Цв. 2011-2023. Анатомия и морфология на растенията. Курс за самостоятелна подготовка на студентите от ОКС бакалавър.
онлайн версия обновена на 31.01.2023 от К. Стоянов
www.botanica.gallery
(cc) цитирането е задължително