Фитоценози. Формиране на фитоценозите

Понятие за фитоценоза
Фитоценоза: растително съобщество, съществуващо в пределите на едно местообитание. Характеризира се с относителна еднородност на видовия състав, определена структура и систама на взаимоотношения между растенията и с окражаващата ги среда. Конкретен сегмент растителност, в който вътрешните флористични различия са по-малко от разликите с окръжаващата растителнот.
Влиза в състава на биоценозата заедно със зооценозата и микробиоценозата. Централен водещ елемент на биогеоценозата, защото трансформира първичния екотоп в биотоп, създавайки среда на обитание за други организми, а също така се явява първо звено в кръговрата на веществата и енергията. От растителността зависят свойствата на почвите, микроклиматът, съставът на животинския свят, и характеристики като биомаса, биопродуктивност и т.н. Елементи на фитоценозата са ценопопулациите.

Формиране на фитоценозите

  • Екотоп: съчетанието на абиотични екологични условия, еднородни на даден участък от земната повърхност.
    • В сухоземни биогеоценози: формиран е от климатоп (атмосфера) и едафотоп (почва, почвообразуваща скала и подпочвена вода). Климатопът зависи от създадения от растенията фитоклимат
    • Във водни биогеоценози: хидротоп и аеротоп, при участие на вкореняващи се видове – едафотоп, хидротоп и аеротоп
    • Първичен екотоп: свободен от растителни организми. Срещат се рядкоУчастъци, които в миналото не са заселвани от растеня и не съдържат техни диаспори. Върху тях могат да се образуват фитоценози само при внасяне на диаспори отвън. Към такива участъци се отнасят скални разкрития, свежи речни и морски наноси, оголващо се дъно на водоеми, участъци освободени от ледници, лавови полета ….
    • Вторичен екотоп: възниква след унищожаване на растителността, като в субстрата остават нейни следи – пожарища, просеки, орници… Образуват се на места, в които преди е съществувала растителност, но е била унищожена при влиянието на някакъв неблагоприятен фактор. Например: сечища, насипи, угари, участъци след вредители или прекомерна паша. ПРи тях в повечето случаи се съхраняват почвата и диаспорите, а формирането на фитоценозата протича много по-бързо от първично свободните участъци.
  • Формиране на фитоценозите:
    • Заселване с пионерни видове, зависими от: екотоп, географско положение, флора на съседните участъци и нейната история, биологичн особености на растенията от местната флора. Възниква екотопична групировка (агрегат).
    • С увеличаване на броя на индивидите възниква борба за жизнено пространство
    • Изменение на съществуващите условия и превръщане на екотопа във фитосреда (биотоп)
    • Възникване на взаимовлияние между растенията – най-същественият и специфичен признак на фитоценозите.
    • Заменяне на екотопичния отбор с биотопичен, който чест е по-силен от екотопичния.
    • Възникват фитоценозата и фитоценотичният отбор.
    • Отворени фитоценози: слаб фитоценотичен отбор, с внедряване на индивиди и видове допустими за екотопа.
    • Склопени фитоценози: достъпът на други идове и индивиди се ограничава
    • Затворени фитоценози: при увеличаване специфичността на средата – внедряването на нови индивиди е почти изключено
  • Фази на формиране (по Клементс) на фитоценозите
    • Миграция на зачатъците на свободния субстрат
    • Ецезис (усвояване) – закрепване на мигрантите на новото място. Растенията са разделени помежду си, но се наблюдава начало на формиране на фитосреда
    • Агрегация: образуване на групи от потомството на мигрантите около майчиното растение. Между групите почти няма контакт, но е по-силно влиянието им към средата. Разрастването на групите води до възникване на преки контакти между тях и поява на склопена групово-петниста структура.
    • Инвазия: внедряване на растения от друга група и развитие на дифузна структура.
    • Конкуренция: изработване на конкурентни отношения
    • Стабилизация: формиране на устойчиво затворено съобщество
  • Формиращи фактори
    • Геологична и културна история на района
    • Видов състав и история на флората в района
    • Биологични и екологични особености на видовете
    • Условия на екотопа и сила на екотопичния отбор
    • Екологична специфика на възникващата фитосреда и сила на фитоценотичния отбор
    • Наличие на нови мигранти, преживяващи и размножаващи се в създадената фитосреда.
    • Интензивност на измиране на понерните мигранти, приспособени към възникналата фитосреда, и освобождаване на място за жизнеспособните
    • Наличие на микроорганизми, гъби и съответната фауна, съпровождаща процеса на формиране на фитоценозите.
  • Естествени и изкуствени фитоценози
    • Естествени: гори, пустини, ливади …
    • Изкуствени: агроценози – отглежданите културни растения и тяхната съпътстваща растителност

Литература

  1. Любенова М. 2004. Фитоекология. Акад. изд. “Проф. М.Дринов”, София.
  2. Попова М., Чешмеджиев И. & Стойчев Г. 1992. Ръководство за учебна практика по ботаника. Земиздат, София.

 
Leave a Reply

Вашият коментар

rfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-slide
Към лентата с инструменти