Основни понятия

Основни понятия във фитоценологията

• Екология: наука, изучаваща условията на съществуването на живите организми и връзките между организмите и средата, която обитават
• Фитоценология (геоботаника, фитосоциология): наука за растителните съобщества (фитоценози), тяхния състав и развитие, структурата им, вътрешните взаимоотношения и взаимоотношенията им с околната среда, динамика и продуктивност, география, а също така използването и опазването им.
• Екологични фактори
  • Абиотични фактори
    • Климатични: светлина, влага, температура, въздух
    • Едафични (почвени): механичен и химичен състав на почвата, физични свойства….
    • Топографски(орографски): условия на релефа(изложение, надморска височина, наклон)
    • при водни растения: хидрофизични и хидрохимични
  • Биотични фактори: преки и косвени
    • Фитогенни
    • Зоогенни
    • Микробогенни
    • Микогенни
  • Антропогенни фактори: всички видове човешки дейности
• Закон за лимитиращия фактор: Екологичният фактор играе роля на лимитиращ в случаите, когато е в критично ниво или превишава максимално поносимото ниво. Колкото и да са оптимални останалите фактори, те не могат да компенсират лимитиращия.
• Популация: Съвкупност от индивиди на един вид, които имат общ генетичен фонд, исторически ограничили се в определена част от биосферата (територия, акватория, биотоп, субстрат) и различаващи се от други подобни съвкупности.
• Ценоклетка: съвкупност от организми, встъпващи в конкурентни взаимоотношения. В една ценоклетка влизат организми от едно и също хранително (трофично) ниво.
• Фитоценоза (от гръцките думи фитон – растения и коинос – общ), растително съобщество: устойчива система от съвместно живеещи на дадена територия растения и фитосредата, която заемат. Форма е на съвместно съществуване на растенията върху даден участък.
  Представлява участъци от растителната покривка, в които условията на средата са относително близки и растителността е сравнително еднородна.
  Резултат е от продължителен исторически процес. Под влияние на постоянно действащи фактори на една територия се заселват определени видове растения, които влизат в трайни отношения помежду си и с околната среда. Фитоценозата е част от биогеоценозата, съставена от растения. Трайна система от растителни видове с взаимоотношения между тях и околната среда
  Съвременна дефиниция: условно отграничен участъкот фитоценотичния континуум, съвкупност от растителни популации (ценопопулации в пределите на една фитоценоза) свързани от условията на местообитанието и взаимоотношенията в пределите на повече или по-малко еднороден комплекс от фактори на средата (екотоп).
  • Естествени фитоценози: гори, пустини, ливади …
  • Изкуствени фитоценози: агроценози – кулурни растения и техните плевели.
• Биогеоценоза: биокосна система, която се състои от екотоп и биоценоза.
  Отворена система, основна функционална единица на биосферата. Влияе се от екзогенни фактори. Характеризира се с взаимовръзки между изграждащите я биотични и абиотични компоненти, определен тип обмяна на веществата, величина на енергийния поток, с граница определена от границата на свойственото и растително съобщество.
  Връзка с понятието екосистема: Биогеоценозата е екосистема в границите на растително съобщество.
  • Биоценоза: формирана от зооценоза, фитоценоза, микоценоза и микробиоценоза. Взаимодействието е на ниво индивиди или популации.
  • Граници на биогеоценозата:
    • хоризонтални: резки (изключения) или екотон (континуум)
    • вертикални: в зависимост от височината на видовете и тяхната сезонна изменчивост
• Екосистема: Съвкупност от съвместно живеещи организми и условия за тяхното съществуване, които се намират в закономерна зависимост помежду си и образуват система от биотични и абиотични явления и процеси.
• Биострома: най-активната част на биосферата, образувана от биогеоценози.
• Биом (природна зона, макроекосистема): големи съобщества от организми и средата на обитанието им, в определена географска област с характерен ландшафт и климаксна растителност, обусловени от зонален климат.

• Флора: съвкупност от растителни таксони, обитаващи (обитавали) определена територия и образуващи (образували) определени съобщества (формации, фитоценози) на същата територия.
• Флористичен състав: съвкупност от таксони изграждащи, дадено растително съобщество; най-важният признак на фотоценозите.
• Флористично богатство: определя се от броя на видовете. Зависи от условията на местообитание, общите физикогеографскио особености на местността, биологичното въздействие, продължителността на съществуване на фитоценоза, етапа на развитие на съобществото.
  • Алфа-разнообразие: определя се освен по броя на видовете и количественото им участие.
  • Бета-разнообразие: степен на диференциация на разпределение на видовете по градиент на средата; пряко свързано с разнообразието на растителни съобщества.
  • Флористична наситеност: брой видове на единица площ.
  • Площ на проявление на флористичното богатство: минимална площ на която се срещат всички или почти всички видове.
  • Площ на проявление на фитоценоза: минимална площ с проявени всички основни признаци на растителното съобщество.
• Растителна покривка (Растителност): съвкупност от растителни съобщества (фитоценози, синтаксони) развиващи се на Земята или в отделни нейни райони.
• Биосфера: Слой на земното кълбо, чийто състав, структура и енергетика се определят от дейността на живите организми. Включва част от атмосферата до озоновия екран (20-25 км), част от литосферата (особено кората на изветряне) и цялата хидросфера. Долната граница е 2-3 км под сушата и 1-2 км под дъното на океана.

Литература

1. Любенова М. 2004. Фитоекология. Акад. изд. „Проф. М.Дринов“, София.
2. Попова М., Чешмеджиев И. & Стойчев Г. 1992. Ръководство за учебна практика по ботаника. Земиздат, София.