Събиране и определяне
1. Съберете растения от различни места, като се стремите да обхванете по-голямо разнообразие. Когато събирате растенията, трябва материалите да са с възможно повече части по тях (цели растения, или части от растения с листа, цветове и плодове). Записвайте към всяко растение мястото и датата на събиране. Записвайте възможно повече подробности за местоположението – близки ориентири, изглед на мястото, координати (ако разполагате с GPS). Ако получите растителен материал от ваши колеги или приятели, напишете техните имена. Ако сте събрали материалите сами, запишете вашето име. Всяко растение трябва да има собствен етикет. Можете паралелно със събирането на образците да направите и снимки, за да улесните определянето.
- Не късайте растения от които виждате само единични екземпляри.
- Не унищожавайте находищата.
Целта на всяка хербарна колекция е да доказва информация за растенията. Ако унищожите находището, хербарният материал няма да изпълнява предназначението си. Събирайте растенията така, че да не промените числеността. Оставяйте възможно най-малко следи след себе си и не замърсявайте. - Не събирайте растения от защитени територии.
Защитените територии съществуват, за да опазват биологичното разнообразие. Събирането на биологичен материал от тях става само със специално разрешение от Министерството на околната среда и водите. Ако сте в защитена територия, направете подробни снимки на растението. Това е напълно достатъчно, ако просто искате да научите кой е видът. - Не събирайте редки или защитени видове.
Ако всеки събира редки и защитени видове, те просто ще изчезнат. Всеки ботаник се съобразява с това правило. Ако намерите редки или защитени видове, можете да направите детайлни снимки и да запишете координатите и датата.
2. Определете растенията, като използвате „Определител на местни и чужди растения в България“, "Определител на растенията в България", "Флората на Пловдив" или други определителни ключове. Запишете имената на определените семейства и видове в етикетите на събраните материали. Ако срещате затруднения, потърсете консултация от преподавателя, или качете ясна снимка на растението на стената в сайта, като напишете заглавие "помощ за определяне" и придружаващите данни (място и дата, когато сте събрали/заснели растението). За да получите точна консултация, е желателно да покажете растенията свежи.
3. Информацията на етикета трябва да е в реда: семейство, вид, място на събиране, дата на събиране, име на колектора. Най-добре е да запазите етикета, написан на ръка. Примерен етикет е показан по-долу:
семейство Poaceae /Житни/
Hordeum murinum /миши ечемик/
Гребна база – Пловдив, N42.14307 E24.70350, 163 m
16.05.2013
събрал: име фамилия
Заедно с етикетите направете списък на събраните растения по азбучен ред, като в списъка отбележeте местата и датите на събиране. Ако сте направили снимки на място, е препоръчително да добавите в списъка и имената на файловете на снимките. По възможност запишете всичко, което е свързано със събраните растения, защото в бъдеще може точно тази информация да ви потрябва.
Изсушаване
4. Поставете растенията между листове филтърна хартия или стари вестници. Всяко растение трябва да е в отделен лист и да е придружено с етикета си. Поставете малки листчета хартия между допиращите се части.
5. Затиснете растенията с преса за растения или с тежък плосък предмет (например с големи книги). След един ден преместете растенията заедно с техните етикети в нови сухи листове хартия. Повтаряйте това през ден, докато изсушите напълно образците. Добре изсушените образци трябва да са със запазено оцветяване.
Монтиране на колекцията
6. Стандартният лист за монтиране на хербарни образци е картон с размери 30×40 cm, в "портретна" ориентация. На един хербарен лист може да има само едно растение, или само растения от един и същ вид, събрани от едно и също място.
Ако имате прекалено обемни материали (например едри твърди плодове), не ги монтирайте на лист, а прикрепете етикета към тях и ги поставете в хартиен плик.
7. Прикрепете изсушеното растение в центъра на листа. Прикрепването става с минимални средства – пришиване с 2-3 бода, или залепване с 2-3 лентички тиксо.
8. Разположете етикета в долния десен ъгъл на листа.
9. За да съхранявате събраната колекция използвайте подходяща кутия или ги поставете свободно в хартиена папка.
Не подвързвайте хербарните листове и не ги загръщайте в найлон. Това ще ги повреди.
Препоръчвана литература
За да определите растенията, използвайте някои от следните издания:
- Стоянов К., Райчева Ц. & Чешмеджиев И. 2022. Определител на местни и чужди висши растения в България. Интерактивно разширено и допълнено издание. Академично издателство на Аграрния университет – Пловдив. ISBN 978-954-517-313-4. Последна актуализация: 17.07.2022. DOI: 10.13140/RG.2.2.31781.37600/2
- Граматиков, Д. 1992. Определител на дървета и храсти в България. изд. ИнтелСис, Пловдив.
- Делипавлов Д., Попова М., Ковачев И., Терзийски Д., Чешмеджиев И. 1992. Определител на растенията в България. Земиздат.
- Делипавлов Д., Попова М., Ковачев И., Терзийски Д., Чешмеджиев И. 2003. Определител на растенията в България. Акад. изд. АУ-Пловдив
- Китанов Б. 1987. Разпознаване и събиране на билки. Земиздат, София.
- Петрова А., Анчев М., Паламарев Е. 1999. Как да разпознаваме растенията в нашата природа. Екскурзионен определител. Просвета, София.
- Попова М., Чешмеджиев И., Стойчев Г. 1999. Ръководство за учебна практика по ботаника. Акад. изд. ВСИ – Пловдив.
- Стоянов Н., Стефанов Б., Китанов Б. 1966-1967. Флора на България – І и ІІ том.
- Флора на (Н.)Р. България – т. I – XI. Акад. изд. "Проф. Марин Дринов", София.
- Чешмеджиев И., Стойчев Г.. 2006. В парка на Аграрния университет. Учебно помагало. Акад. изд. АУ- Пловдив.
- Чешмеджиев И. & Василев Р. 2009. Флората на Пловдив. Българска фондация Биоразнообразие, София.
- Стоянов К., Найденова Г., Янчева Х. 2018. Атлас Фуражни бобови растения в България. Академично издателство на Аграрния университет, Пловдив. ISBN 978-954-517-268-7
