Семейство Rosaceae /Розови/

• Листа последователни, с прилистници^[w]
• Цветове: актиноморфни, двуполови
• Ентомофилни
• Значение: най-популярните овощни видове в Европа, голям брой лечебни и интродуцирани азиатски декоративни видове
• Представителите^[k] са разпределени в подсемейства, в зависимост от устройството на цвета и плода. В по-новите класификации тези подсемейства са Amygdaloideae^[k], Dryadoideae^[k] и Rosoideae^[k]. В по-старите класификации, подсемействата са 4: Spiraeoideae, Dryadoideae и Rosoideae

подсемейство Rosoideae /Шипкови/

✱ Ca_(5,+5) Co₅ A_∞ G_∞ ⚥
плод сборно орехче, ягодовидно многоорехче, цинародий или сборна костилка

• род Fragaria /Ягода/^[w][k]
  • български представители: F. vesca /Горска ягода/^[w][k], F. moschata /Мускатна ягода/^[w][k], F. viridis /Зелена ягода/^[w][k]
  • култивирани: F. ×ananassa /Културна ягода/^[w][k]



• род Rubus /Къпина/^[w][k]:
  • R. idaeus /Малина/^[w][k]
  • R. caesius /Полска къпина/^[w][k]
  • R. thyrsanthus /Гроздовидна къпина/^[k]
• Agrimonia eupatoria /Обикновен камшик/^[w][k]
• Filipendula vulgaris /Орехче/^[w][k]
• род Geum /Омайниче/^[w][k]
  • G. urbanum /Градско омайниче/^[w][k]
  • G. rhodopeum /Родопско омайниче/^[k]: ендемичен, защитен
  • G. bulgaricum /Българско омайниче/^[w][k]: ендемичен,защитен
• род Potentilla /Очеболец/^[w][k]
  • P. erecta /Изправен очеболец/^[w][k]: с 4-делен околоцветник
  • P. micrantha /Дребноцветен очеболец/^[k]: с триделни листа
  • P. argentea /Сребрист очеболец/^[k]
• род Rosa /Шипка/^[w][k]:
  • R. canina /Обикновена шипка/^[w][k]
  • R. gallica /Галска роза/^[w][k]
  • R. damascena /Дамаска маслодайна роза/^[w][k]
  • R. centifolia /Столистна роза/^[w][k]

подсемейтво Dryadoideae /Сребърникови/

• Храсти. Плодът сборно орехче.^[k]
  
  * Ca₈ Co₈ A_∞ G_∞ ⚥
• Dryas octopetala /Сребърник/^[k]: в алпийския пояс

подсемейство Amygdaloideae /Бадемови/

(Spiraeoideae, Prunoideae, Maloideae)

• В по-старите класификации възприемано като три подсемейтва, в съвременните класификации – със сложна структура от няколко триба.
• Дървета и храсти
• Цветните формули са в зависимост от устройтвото на плодника и плода:
  • при плод сборна мехунка:
    ✱ Ca₅ Co₅ A_∞ G₅ ⚥
  • при ябълковиден плод:
    ✱ Ca₍₅₎ Co₅ A_∞ G₍₅₎ ⚥
  • при костилков плод:
    ✱ Ca₅ Co₅ A_∞ G₁ ⚥
• род Spireaeа /Тъжник/^[w][k]:
  • S. media /Среден тъжник/^[k]
  • S. ×vanhoutei /Майски сняг/^[k]
  • S. salicifolia /Върболистен тъжник/^[k] – критично застрашен, защитен
• Kerria japonica ^[w][k]: храсти с декоративна стойност
• род Malus /Ябълка/^[w]
  
  • култивиран: M. domestica /Домашна ябълка/^[w][k]
  • разпространени диви (киселици): M. sylvestris^[w][k] M. praecox^[k] и M. dasiphylla^[k]
  • декоративен: M. floribunda /Многоцветна ябълка/^[w][k]
• род Pyrus /Круша/^[w][k]:
  • P. communis /Културна круша/^[k]
  • P. pyraster^[k] /Дива круша/
  • P. bulgarica^[k] /Българска круша/: балкански ендемит, защитен
• Cydonia oblonga /Дюля/^[w][k]
• Mespilus germanica /Мушмула/^[w][k]: в подлеса на Странджа
• Crataegus monogyna /Обикновен глог/^[w]: в цялата страна. ^[m][k]
• Pyracantha coccinea /Пираканта/^[w][k]: в подлеса на Странджа
• род Prunus /Слива/^[k]. В новите класификации обединява родовете Prunus (слива), Cerasus (череша), Laurocerasus (лавровишня), Amygdalus (бадем) и Padus (песъкиня):
  • български представители:
  • P. cerasifera /Джанка/^[w][k]
  • P. spinosa /Трънка/^[w][k]
  • P. avium (Cerasus avium) /Череша/^[w][m][k]: разпространена в страната и като култура
  • P. mahaleb (Cerasus mahaleb) /Махалебка/^[w][k]: разпространена в България, използвана за подложка
  • P. laurocerasus (Laurocerasus officinalis) /Лечебна лавровишня/^[w][k]: вечнозелен храст, естествено разпространен като подлес в Странджа и Източна Стара планина
  • култивирани:
  • P. domestica /Синя слива/^[w][k]: произход от Азия
  • P. cerasus (Cerasus vulgaris) /Вишня/^[w][k]: произход от Азия
  • P. persica (Persica vulgaris) /Праскова/^[w][k]
  • P. armeniaca (Armeniaca vulgaris) /Кайсия/^[w][k]
  • P. dulcis (Amygdalus communis) /Бадем/^[w][k]: култивиран и подивял