Документиране на флористичните изследвания

Колекции

Хербарни колекции

Хербарните колекции съдържат доказателствата за всички съвременни таксони растения. Едни от най-големите хербариуми са в Кю (K), Санкт Петербург (LE), Виена (W).
Всички хербариуми с над 50000 съхранявани образци са регистрирани в Международната асоциация по таксономия на растенията. Пълен списък на хербариумите в света е достъпен от Index Herbariorum .
Българските регистрирани национални хербариуми са SOM (Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания – БАН), SOA (Аграрен университет – Пловдив), и SO (Софийски университет).
Достъпът до хербариумите не е свободен и се осигурява само за специалисти, които изследват определени таксони. Ограниченията в достъпа се налагат с цел запазване на материалите в добро състояние.

Събиране на растителни образци за документация

Събраните образци трябва да са от напълно развити индивиди с всички вегетативни и генеративни органи – стъбла, листа, цветове, плодове, семена. Броят растения от находище трябва да отразява локалната амплитуда на изменчивост. Хербарните образци от един локалитет са представят популация, и трябва да позволяват качествена обработка.

Определяне

Препоръчва се определяне на таксоните преди изсушаването им, докато всички части са запазени и добре видими. Използват се „флорите“ и други публикации свързани с таксономията на изследваните таксони.

Изсушаване

Растенията се изсушават с преса, между листове от попивателна хартия. Следи се да не се задържа влага, като се сменя хартията по време на сушене. Целта е растенията да запазят естествената форма и оцветяване.

Монтиране

Изсушените растения се прикрепват върху лист, за да не се начупят по време на работа. Прикрепването е с нялколко бода с конец, или с тънки ленти на места, като се оставят възможности за пълен достъп до всички части на растението, включително и отделянето му от листа.

Етикетиране

Хербарните материали трябва да бъдат точно етикетирани. В по-старите образци в етикетите фигурира, заедно с името на таксона, само близък ориентир, дата (понякога само месец), и име (понякога само подпис) на колектора. Тези данни не са достатъчни. Препоръчва се етикетите да съдържат също така точни координати, надморски височини и особености на находището (изложение, почва, съпътстващи видове и т.н.).

Дигитализация

През последните години се фотографират хербарните материали, за да се намали достъпа до оригиналите и така да се гарантира доброто им състояние. Данните от етикетите се въвеждат и като бази-данни за улесняване на рутинните справки.

Живи колекции

Приложими за малки таксони и с материал от части от ареала.
Ботаническите градини съхраняват най-полиморфният материал от формообразувателните огнища.
Често живите колекции са придружени от съответстващи хербарни образци.

Флористични публикации

Монографски разработки и ревизии

Монографията синтезира цялата информация за дадена група – добри описания, точно разпространение, цитирани хербарни образци.
Точната работа позволява цитиране на по-малък брой представителни образци за сравнение, избрани така че да покриват ареала на вида.
Задължително (особено за критичните) се отбелязват видяните (SV – specimina visa) или не (n.v. – non vidi) образци от автора.
Монографиите и ревизиите трябва да включват всички имена и таксони за района. Имената които не могат да бъдат оценени по една или друга причина се означават като „species non satis notae“.
Условие за ревизията е да се указва кое е недоработено и кое е сигурно видяно.

Флори и конспекти

„Флорите“ съдържат определителни таблици и приложени описания, резултат от критично разглеждане на видовия фонд, подредени по естествен ред, който следва филогенетичните отношения на таксоните.
Изследователски (таксономични) „флори“: Съдържат резултати върху изследванията по критични групи – Фл. СССР, Фл. Р.България, Flora of Turkey. Информацията е придружена от подробни цитатни блокове и коментари от авторите за спорните таксономични решения. Разпространението се цитира обобщено или с хербарни образци (Flora of Turkey, Flora Helenica…). Прилагат се задължителни ключове и аналитични рисунки.
Полеви „флори“: с кратки цитати, с или без описания, но с детайлна информация за разпространение или екологични особености на видовете – flora of British Isles, Flоra Europaea…
Екскурзионни „флори“: комбинирани описания и ключове за растителността от определен район.
„Определители“: кратки полеви и екскурзионни „флори“ с цел практическо разпознаване. Могат да съдържат и нехарактерни видове за региона, които се култивират.

Ключовете са задължителен компонент на всяка „флора“ и „определител“. В зависимост от целта им, те могат да са аналитични или определителни.
Аналитичните ключове са с цел доказване на филогенетични схеми. В тях могат да фигурират и белези, които се наблюдават трудно или не се задържат дълго, например видими под микроскоп белези, форма на рано опадващи части от растенията и т.н. Ключове от този тип следват напълно таксономичната схема.
Определителните ключове са с цел бързо и точно разпознаване на таксоните, по възможност веднага на терен. Използваните белези в тях трябва да са лесно установими, и в този случай често не се спазва точната таксономина схема.
И в двата типа ключове се сравняват винаги по два варианта (теза и антитеза).
Ключовете могат да се оформят като назъбени (стъпаловидни, дървовидни) или маркирани (плоски).

Конспект и каталог – сумирани видове като списък, без ключове (каталог) с кратка синонимика и данни за изменчивостта и разпространението (конспект)
Синопсис: сумира класификацията на надвидово ниво: кратко, систематизирано, обобщено и хронологично подреждане на известното до сега.
Диагноза: най-съществените белези на таксона, отличаващи го от близките му таксони.
Диференцираща диагноза: сравнение на вида с близките му, задължително на латински.
Описание: максимално лаконично, от вегетативни към генеративни белези; разпространение, общо разпространение, тип, забележка.
Преописание: Пренаписване на погрешно написаните части – при погрешно описан типов образец или номенклатурен тип. Напр. Medicago glandulosa Dav. emend. Schwartz

Картиране

Картиране на таксоните – разпространението винаги се указва, като ареал – по райони, и национално, локално или регионално – по окръзи, общини или флорни райони. Използват се хербарни образци, литература и собствени изследвания. При критични ревизии всички данни задължително се оценят.
Хорологични атласи – резултат от картирането.
Начини на картиране:

• очертаване – при големи ареали, особено в случаи на картиране на надвидово ниво.
• точково картиране – отбелязване със знаци върху точните географски координати
• квадрантно (обикновено по UTM/MGRS) – избягват се недостатъците на първите два начина.