Флора на България. Въведение.

Флора, флористика, флорни елементи. Космополити. Реликти. Балкански, български и локални ендемити. Автохтонна и алохтонна флора. Интродуценти, адвентивни и инвазивни видове.

Флора
Съвкупност от всички известни за дадена територия растителни таксони
Флористика
Науката която се занимава с изучаването на флората. За възможно най-пълно установяване състава на флората е необходимо изучаване на всички екологични ниши, през всички периоди на вегетацията за поне 3 вегетационни сезона. Списъкът се оформя в конспект (чек-лист) на основата на изравнена (във възможно най-голяма степен) видова концепция.
„Флори”
Справочни издания, съдържат най-пълна информация за броя, разпространението и екологията на таксоните от даден район. Информацията е кратка, ясна, сбита и удобна за ползване. „Определители“ – съкратени флористични издания, с цел практическо определяне на видовете от конкретен регион. За разлика от „флорите“ могат да съдържат и чужди видове, както и могат да не следват строго филогенетичния модел.

Флорен елемент

Група от видове, произлизащи от един и същ флорен район.

Космополити

Разпространени на големи части от всички континенти

Реликти

широко разпространени през миналите геологични епохи
  • Поради изменения в климатичните условия са с твърде ограничен ареал (реликтов)
  • С различна еволюционна възраст
  • Според името на епохата през която са били в разцвет са: мезозойски, третични (терциерни) и ледникови (глациални)
    • Мезозойски реликти: сравнително малко: Ginkgo biloba[w] – Западен Китай, Welwitschia mirabilis – Югозападна Африка [w]
    • Tретични (терциерни) реликти: по-широко представени; остатъци от богатата терциерна флора: Aesculus hippocastanum /Конски кестен/[w], Rhododendron ponticum /Странджанска зеленика/[w], Haberlea rhodopensis /Родопски силивряк/
    • Ледникови (глациални) реликти: заемат малки територии с разпокъсан (дизюнктен ареал): Vaccinium vitis-idaea /Червена боровинка/[w], Viola palustris /блатна теменужка/[w], Ribes nigrum /Касис/[w], Isoetes lacustris /Езерен шилолист/[w]

Ендемити: таксони с ограничен ареал

  • Най-богати на ендемични видове са естествено ограничени територии, чиято флора се е развивала изолирано
  • Островни ендемити: за Крит 10%, Нова Зеландия 72%, Хавайските острови 82-90%, о-в Св. Елена 85%
  • Континентални ендемити: за Кавказ 20%, Балканския полуоостров 27%
  • Балкански ендемити: Pinus peuce /Бяла мура/[w], Aesculus hippocastanum /Конски кестен/, Haberlea rhodopensis /Родопски силивряк/, Ramonda serbica /Сръбска рамонда/[w], Aquilegia aurea /Златиста кандилка/[w], Geum bulgaricum /Българско омайниче/[w], Lathraea rhodopaea /Родопска горска майка/[w]
  • Български ендемити
    • Регионални ендемити: Rheum rhaponticum /Рилски ревен/[w], Betonica bulgarica /Български ранилист/, Sempervivum erythraeum /Червеникав дебелец/, Primula frondosa /Старопланинска иглика/
    • Локални ендемити: в отделни масиви или територии: Astracantha aitosensis /Айтоско клинавче/, Gypsophila tekirae /Текирска мишорка/, Centaurea parilica /Парилска метличина/, Primula deorum /Рилска иглика/[w]
  • Палеоендемити: водят началото си от древни геологични епохи. Добре диференцирани, слабо изменчиви, сравнително бедни на видове.
    За Балкански полуостров: Haberlea rhodopensis, Ramonda serbica, Astracantha aitosiensis, Astragalus wilmottianus … Две групи според произхода и генетичната диференциация:
    • Еупалеоендемити: древни полиплоиди, запазени и разпространени в тропика и субтропика: Haberlea rhodopensis, Lathraea rhodopaea
    • Патроендемити: таксони с ниски хромозомни числа, от които в близко разположени територии са еволюирали високоплоидни видове: Tulipa rhodopaea, Medicago rhodopaea
  • Неоендемити: възникнали през по-късните епохи, слаба морфологична диференциация, с активни формообразувателни процеси и многобройни генетично близки таксони в съседните територии. Видове от родовете: Dianthus, Rosa, Thymus
    Според характера на видообразувателните процеси:
    • Шизоендемити: диплоиди. В резултат на бавни видообразувателни процеси чрез хромозомни преустройства, първоначално непрекъснатият им ареал в последствие се разкъсва и става дизюнктивен: Lilium, Primula, Veronica, Galium
    • Апоендемити: естествени полиплоиди от междурасова хибридизация. Ограничен ареал – локални ендемити: Tulipa tracica (2n=48)
    • Криптоендемити (скрити ендемити): с близка морфология, но трудно се кръстосват помежду си, например два ендемични вида късокрак Brachypodium ponticum (2n=16) и B. tenerum (2n=14)

Субендемити

Видове с ограничен ареал и изолирани находища в непосредствена близост (вторично разпространение)
  • Syringa vulgaris /обикновен люляк/ – Балкански полуостров, Западна Румъния и Азиатското крайбрежие на Мраморно море
  • Pinus heldreichii /черна мура/ – Балкански полуостров и 1-2 находища в Южна Италия

Интродуценти

Чужди видове, разпространени на нови територии в резултат от човешка дейност.

Адвентивни видове

Интродуценти, включили се в дивата флора.

Инвазивни видове

Адвентивни видове, които изместват представителите на естествената флора.
Стоянов К. 2021. Флора на България. Лекционен курс. Аграрен университет – Пловдив.
www.botanica.gallery
 
Leave a Reply

Вашият коментар

rfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-slide
Към лентата с инструменти