Поясност на растителността

Вертикална поясност на растителността в България.

• По Веленовски: два пояса – на дъбовите (до 1000 m ) и буковите гори (до 2000 m)
• По Георгиев, Стоянов и Стефанов: 5 пояса: субсредиземноморска растителност (крайбрежни и топли низини), предпланини (докъм 1000 m), средноевропейски буков пояс (докъм 1500 м), субарктични иглолистни гори (докъм 2200 m) и орофитен пояс.
• По Бондев (1973): пояс на низините и котловините, пояс на предпланините и полите на планините, долен планински, горен планински, и алпийски пояс
• По Китанов (1976): низинен (- 500м), предпланински дъбов (1000 m), буков (– 1800-2000 m) иглолистен (– 2200-2300 m), високопланински (над 1700-1800 или над 2200-2300 m)
• По Велчев (1982): 6 пояса: 1) ксеротермни дъбови гори, 2) мезофилни и ксеромезофилни дъбови и габърови гори, 3) букови гори, 4) иглолистни гори; 5) алписко редколесие; 6) алпийска растителност
• Класификация на Тишков и Кузманов (1985). Разграничават над горната граница на зоналната растителност (600-700 m) 3 растителни пояса в планините
• Разнообразни отклонения в поясността в страната – дължи се на исторически и екологични фактори
• Смени в горските съобщества причинени от гола сеч: брястови гори на места на дъбови, габър на мястото на бук, лещак на мястото на дъбови, габърови или букови гори
• Неправилни залесявания с цел дърводобив – иглолистни или Betula pendula.

Пояс на мезофилните листопадни гори (700 – 1500-1700 m)
Преобладават дъбови, габърови, и букови гори. Разделя се на два подпояса.
Отклонения: Горунови гори на южни склонове над букови северни; дъбрави в Странджа над горите от източен бук; елови гори на малка надморска височина в Стара планина….

• Дъбово-габъров подпояс (700 – 1000-1300 m): Главно Q. dalechampii /горун/, по-ограничено Q. petraea /скален дъб/.
  • Чисти насаждения или с примеси от Acer hyrcanum, A. pseudoplatanus, Sorbus aria, Fraxinus excelsior, Corylus avellana, Carpinus betulus.
  • Чисти съобщества от Carpinus betulus по северните склонове на планините, по-рядко с примеси от Ulmus, Tilia, Quercus dalechampii и Fagus sylvatica в горните части



• Буков подпояс (900-1200 – 1500-1700 m): Характерни са монодоминантни съобщества;  по-рядко в долните части примес с Quercus dalechampii, Acer spp., Sorbus aucuparia; в горните части – Picea abies и Abies alba
  • при най-влажни и богати почви липсва тревна покривка.
  • при по-сухи и бедни почви в приземните етажи се сменят последователно Galium odoratum, Festuca montana, Poa nemoralis, Luzula spp., Vaccinium myrtillus, и мъхове Polytrichum, Dicranum, Hypnum, Peltigera.

Пояс на иглолистните гори (1000 – 1500 m или 1000-16000 – 2000-2200 m)
Развива се на 1000-1100 м в ледниковите долини на с. Говедарци (Рила) и над Банско (Пирин)

• Термофилен тип, сходен със средиземноморския
  • Гори от Pinus heldreichii на Славянка и варовитите части на Пирин, най-често в чисти ценози и по-рядко с примеси от P. nigra и P. peuce (в Славянка)
  • Съобщества от P. nigra на изолирани места в Средни Родопи
• Микротермен бореален тип (Гори на бореалната зона на хладния климат; Субарктични гори)
  • Гори от Pinus sylvestris: в сухи скалисти терени – в чисти съобщества или с Vaccinium vitis-idaea, житни, Pteridium aquilinum
  • Гори от Picea abies и Abies alba: най-бедни на храстови (Ribes petraeum, R. alpinum, Sambucus racemosa, Lonicera nigra, Rubus idaeus) и тревни видове.
  • При разкъсан склоп на гората: тревни видове Vaccinium myrtilus, Calamagrostis epigaeos, Luzula spp. …, или без тревна покривка
  • При пълен склоп: Oxalis acetosella, Impatiens noli-tangere, Dryopteris, Polypodium….
  • Гори от Pinus peuce (балкански ендемит) – Рила, Пирин, Западни Родопи, Средна Стара планина. Обикновено монодоминантни и по-рядко с Pinus sylvestris, Picea abies и Abias alba, с житни треви, Calamagrostis arundinacea, Luzula sylvatica, Vaccinium myrtilus или липсва тревна покривка.

Високопланински (алпийски) пояс (2200-2925 м)

• Високопланински храстов подпояс (до 2500 м, рядко до 2700 м):
  • Съобщества от Pinus mugo; типични за Рила и Пирин, на малки площи в Стара планина, Родопите и Витоша
  • Съобщества от Juniperus sibirica – масово в повечето високи планини и много често вторично разширена.
  • Участват още: храстчета: Empetrum nigrum, Arctostaphylos uva-ursi, Vaccinium spp. …, преминават от голната граница в иглолистния пояс, в горната рязко са отделени от горния тревен подпояс.
• Високопланински тревен подпояс (обикновено над 2500 м): Не е възможно образуване на храстови собщества. Развита е зонална тревна растителност от арктоалпийски тип. Условия сходни с тундрите, някои мвидове еднакви с тундровите. Различни са интензивността на слънчевата радиация, овлажнеността, ерозията, температурните амплитуди, фотопериодичността…
  • Характерни съобщества на житни треви: Festuca valida, F. spadicea, F. cyllenica, F. supina, F. haleri, Alopecurus gerardii, Sesleria comosa, S. phleoides, Phleum alpinum, Agrostis rupestris, Nardus stricta, и остриците Carex culvula (на силикати), C. kitaibeliana, C. herbacea (на варовити терени); и други видове: Juncus trifidus, Salix herbacea, S. reticulata, Vaccinium uliginosum, Geum repens.
  • По открити скални и каменисти терени: скално-сипейни групи и алпийски комплекси
    • на варовити скали: Dryas octopetala, Achillea ageratifolia, Saxifraga ferdinandi-coburgi, S. adscendens, S. androsacea, S. spruneri, S. oppositifolia (Последните два само в Пирин), Sempervivum marmoreum, S. celeborii, Salix reticulata, Papaver degenii, …
    • на силикатни скали: Juncus trifidus, Salix herbacea, Geum reptans, Saxifraga pedemontana, S. exarata, S. carpatica, S. retusa, Potentilla hainaldiana, Geum bulgaricum, Rodiola rosea …

Литература

1. Бондев И. 1991. Растителността в България – карта 1:600000 с обяснителен текст. Унив. Изд. „Св. Климент Охридски“, София.
2. Груев Б. & Кузманов Б. 1994. Обща биогеография. Изд. „Св. Климент Охридски“, София
3. Любенова М. 2004. Фитоекология. Акад. изд. „Проф. М.Дринов“, София.
4. Попова М., Чешмеджиев И. & Стойчев Г. 1992. Ръководство за учебна практика по ботаника. Земиздат, София.