Ядро (nucleus)

обща характеристика, химичен състав, строеж и функции

[w]

  • Конституционна част на клетката
  • Открито от Робърт Браун [w] 1831 г. (нарича го nucleus)
  • Съдържа се във всички еукариотни клетки
  • Произлиза винаги от деленето на съществуващо ядро
  • Временно двумембранен органел (разпадане при клетъчно делене)

Характеристики на ядрото

  • Форма – сферична, по-рядко елипсовидна, яйцевидна, пръчковидна, вретеновидна, звездовидна.
  • Корелация между формата на клетката и формата на ядрото.
  • Големина: 4-38 μm – различна при различните растения и типове клетки.
  • Месторазположение – непостоянно. В младите клетки винаги е в центъра. Придвижва се в зони, където има активно нарастване, надебеляване на клетъчните стени, нараняване или друга дейност.

Функции на ядрото

  • Контролен център на клетката
  • Репликация (копиране) на ДНК
  • Съхраняване на информация (ДНК)
  • Транскрипция на ДНК (до РНК)
  • Синтез на рибозомни субединици и ядрени ензими

Химичен състав на ядрото

  • Неорганични вещества
    • Вода – над 75%
    • Минерални соли
  • Органични вещества: макромолекули с пространствена форма, групирани в надмолекулни комплекси
    • Нуклеинови киселини
      • ДНК – двойна спирала, опакована като дезоксирибонуклеопротеиди, в състава на хроматина
      • РНК: иРНК, рРНК, тРНК
    • Белтъци – 70-90% от сухата маса
      • Основни – протамини, хистони
      • Кисели – нехистонови
    • Липиди
      • Фосфолипиди
      • Холестерол

Строеж на ядрото

  • Ядрена мембрана (ядрена обвивка): двойна мембрана с пори [w]
    • Основна фунция: изолира двата процеса на ДНК експресия – транскрипция и транслация
    • Разпада се по време на митоза
    • Строеж:
      • Две мембрани (външна и вътрешна) с дебелина 7 nm
      • Перинуклеарно пространство 20-60 nm
      • Голям брой пори

    • Особености:
      • Връзка с каналите на ендоплазмената мрежа
      • Вътрешната ядрена мембрана е в контакт с периферния хроматин, в някои случаи с видима белтъчна ламина
      • Грануларният слой на периферния хроматин поддържа целостта на ядрото
      • При пакетирането на периферния хроматин в хромозомите ядрената мембрана се разрушава

    • Ядрени пори
      • 20% от общата площ на ядрената мембрана
      • Закръглени перфорации с диаметър 80-90 nm
        • 3 реда от по 8 гранули (вътрешен, междинен и външен). Размер на гранулите 25 nm
        • Фибрилна “решетка” насочена към нуклеоплазмата
        • Централна гранула
        • Строго организирани белтъчни глобуларни и фибриларни структури
      • Поров комплекс – съвкупността от всички пори
  • Кариоплазма
    • Ламина (кортекс) – неразтворима белтъчна структура
    • Кариолимфа – близка по състав до хиалоплазмата
      • Синтез на белтъци
      • Връзка между ядърцето и хроматина
    • Хроматин (формира хромозомите)
      • Еухроматин (експресиращ се) – багри се слабо
      • Хетерохроматин (неактивен) – багри се по-интензивно
    • Ядърца[w]
      • Постоянна структура на ядрото;
      • Брой: 1 или 2 до няколко, плътни, без обвивка: дифузна маса с влакнесто-мрежеста структура
      • Функция: синтез на рибозоми и рРНК
      • Строеж
        • Хроматин
        • Фибрили: рибонуклеопротеидни влакна с дебелина 5-10 nm, междинни продукти на рибозомния синтез
        • Гранули: късни продукти на рибозомния синтез

    [видео]


Въпроси:

  1. Защо ядрото няма ендосимбиотичен произход, въпреки че е двумембранен органел?
  2. Коя структура поддържа целостта на ядрената мембрана?
  3. Каква е функцията на ядрените пори?




Стоянов К. & Райчева Цв. 2011-2015. Анатомия и морфология на растенията. Курс за самостоятелна подготовка на студентите от ОКС бакалавър.
онлайн версия обновена на 3.09.2017 от К. Стоянов
www.botanica.gallery & www.botanica.ovo.bg

(cc) цитирането е задължително

 

Вашият коментар