Растения на гората

Различни екологични ниши в зависимост от жизнените форми. Горски фитоклимат, в резултат от развитието на горските видове.
Обща площ: 3 746 000 ha (30%). Характерни са широколистните и иглолистните гори. [L]
Видов състав на българските гори: 109 дървесни, 249 храстови, около 200 тревисти семенни растения [видео]
 

Влияние на екологичните фактори в горите

  • Влияние на светлината
    • Етажност в гората- в зависимост намаляването на светлината
      • Надземни етажи – показва разликите между светлолюбивите от сенкоиздържливите и сенколюбивите видове:
        1. дървета над 8 m височина
        2. 2. дървета 6-8 m
        3. храсти до 2 m
        4. високи треви до 80 cm
        5. средно високи треви, до 50 cm
        6. дребни растения, до 5-6 cm
        7. микроскопични растения
      • Подземни етажи
    • Борба за съществуване: младите дървета растат по-бавно или отмират
    • Хоризонтален ефект: окрайнините на горите и горските поляни са по-осветени
  • Влияние на климатичните фактори
    • Влияние на температурата: постоянство и смекченост в гората, има значение изложението.
    • Въздушната влажност е по-висока
    • Скорост на вятъра: намалява, в приземния склоп почти не се усеща.
    • Газов състав: в приземния слой с повече CO2
  • Влияние на почвите: специфични почви, влияят на състава на тревистите видове
    • Иглолистните гори са с кисели почви, с повече гъби, и по-малко бактерии и почвени животни
    • Широколистните гори са с повече бактерии и почвени животни, които спомагат за естественото размесване на почвата с мъртвите частици
  • Влияние на животните: регулират числеността на определени видове и дават възможност за увеличаване на числеността на други.
  • Антропогенно влияние: често решаващ фактор за структурата на горите – сеч, залесяване, строителство …

Класификация и поясност на горите в България

Горски пояси в България

  1. Ксеротермни дъбови гори (до 700 m)
  2. Мезофилни и ксеромезофилни дъбови и габърови гори
  3. Букови гори (900-10000 – 1300-1500 m)
  4. Иглолистни гори (1300-1500 – 2000-2500 m)
  5. Субалкпийско редколесие, клекови и хвойнови храсталаци (2000 – 2200-2500 m)
  6. Пояс на алпийската растителност (2500-2925 m)

Широколистни гори в България
По-сложни съобщества, ясни 2-3 етажа дървесни растения, етажност при храстите и полухрастите. Многобройни видове тревисти растения. Обикновено отсъства мъхова покривка.

Фитоклимат: по-хладен от иглолистните.

Периодична смяна на аспекта в зависимост от сезона:

  • Пролет: цъфтят някои тревисти, после храстите преди разлистването на дърветата
  • Есен: листопад с просветляване на гората, есенно цъфтящи тревисти видове.

Дървесни видове: от семействата Fagaceae, Aceraceae, Betulaceae, Ulmaceae, Tiliaceae, Salicaceae, Cornaceae, Rosaceae, Oleaceae, Fabaceae.

  • Дъбови гори: най-горен етаж от: Quercus robur, Q. pedunculiflora, Q. cerris, Q. dalechampii, Q. frainetto, Q. polycarpa, Q. pubescens. Светлолюбиви – горите са светли, с добре развит подлес и тревиста растителност.
  • Букови гори
  • Габърови гори
  • Кестенови гори
    • Castanea sativa /Обикновен кестен/: между дъбовия и буковия пояс в северните поли на Беласица, Западна Стара планина, отделни места в Славянка, Пирин и Западни Родопи
  • Крайречни гори
    • Върбови гори: Преобладават Salix alba и Salix fragilis. Salix purpurea /ракита/ образува малки храсталачни петна, самостоятелно или с други видове от род Salix
    • Alnus glutinosa /черна елша/ – образува малки гори около реки и на влажни места.
  • Тополови изкуствени насаждения от Populus alba и Populus nigra
  • Вторични храсталачни съобщества на места на изсечени гори: Paliurus spina-christi, Juniperus oxycedrus.

Иглолистни гори в България
Във високите части на планините (1300-2500 m).
Преобладаващи видове: Pinaceae: Pinus sylvestris, P. nigra, P. mugo, P. peuce, P. heldreichii, Picea abies; Cupressaceae: Juniperus communis, J. oxycedrus, J. sibirica, J. excelsa; Taxaceae: Taxus baccata

  • Pinus sylvestris /бял бор/: чисти или смесени гори с Fagus sylvatica, Abies alba, Picea abies … Светлолюбив вид. Ниските клони опадват, короната е към върха. Горите са светли и разредени. Достатъчна светлина, недостатъчна влага, бедни почви, сух климат. Тревна покривка: Thymus serpillum, T. marchallianus, Vaccinium vitis-idaea, V. myrtillus
  • Pinus nigra /черен бор/: Чисти и смесени назаждения с Fagus sylvatica и Quercus dalechampii. Срещат се и средиземноморски видове.
  • Pinus mugo /клек/ (P. montana subsp. mughus): Храсталаци в горната граница на гората: 1900-2500 m в Рила и Пирин 
  • Abies alba /ела/: малки горички или в състава на смесените иглолистни и букови гори
  • Picea abies /смърч/: чисти гори; гъсти, със слабо изразени подлес и тревиста покривка. Подлес от Juniperus sibirica, Ribes petraeum, Lonicera spp. …
  • Мурови гори: самостоятелни гори от Pinus heldreichii /черна мура/ и P. peuce /бяла мура/
  • Насаждения:
  • изкуствени горски насаждения от Pseudotsuga menziesii, Larix decidua; с нарушен видов състав
  • крайградски и градски паркове: Cedrus libani, Cedrus atlantica, Sequoiadendron giganteum

Литература:

  1. Павлов, Д. 1995. Фитоценология. Мартилен, София
  2. Попова М., Чешмеджиев И. & Стойчев Г. 1992. Ръководство за учебна практика по ботаника. Земиздат, София.
  3. Световен фонд за дивата природа, Дунавско-Карпатска програма и федерация 'Зелени Балкани". 2009. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. МОСВ, София. [PDF]

 

Вашият коментар