В България се срещат около 50 рода от семейство Fabaceae (Бобови), с над 390 местни и интродуцирани вида треви, храсти и дървета. Растенията с добри фуражни качества от това семейство са над 100 вида едногодишни и многогодишни треви. По-голямата част от тях се срещат в ливадите и пасищата като най-често заемат 6-10% от тревната покривка.
По-малкото им разпространение се обуславя от по-голямата им взискателност към условията на средата и по-малката дълготрайност на повечето ливадни видове от това семейство. Само при много благоприятни за развитието им условия участието им в тревостоя може да достигне 50-б0%. Участието им подобрява качеството на получаваната тревна биомаса, азотния баланс на почвата и спомага за по-активно развитие на останалите видове.
Бобовите фуражни култури са основен източник на растителен протеин за животните. Участието на бобовите треви в естествените ливади и пасища е от основно значение за фуражното качество, сезонната продуктивност и самовъзстановителната способност на тревостоите. Изхранването с ливадна и пасищна трева с високо съдържание на бобови компненти е основна възможност за получаване на евтина и висококачествена животинска продукция в България. Използването им за производство на тревен фураж и включването им в сеитбообращения допринася за по-балансирано съхранение на хранителните вещества в почвата, по-добра структура на почвата (включително увеличена енергийна ефективност при обработката на почвите), употреба на по-малко хербициди и по-голямо биологично разнообразие. Отглеждането им води до понижаване на емисиите на CO2 с около 10-15%. Едногодишните и многогодишните бобови треви повишават почвеното плодородие чрез натрупване на биологичен азот и органично вещество, чрез намаляване на почвената киселинност и подобряване на почвената структура.
Настоящият атлас е предназначен за студенти и специалисти от практиката, и е опит за синтезиране на основната информация за най-известните бобови фуражни видове в България - с морфологична, хорологична, и екологична характеристика. Включени са съвременни данни от български изследвания, касаещи разпространение, фуражна продуктивност, основен биохимичен състав и хранителна стойност на едногодишни и многогодишни бобови треви при условията на страната ни.
В атласа е поместена информация за 91 вида едногодишни и многогодишни растения. Съставени са два оригинални авторски определителни ключа, съответно за определяне на видове по време на цъфтеж, и по плодове и семена. Заедно с определителните ключове са изготвени и сравнителни табла за визуално определяне по снимки. Електронният формат на книгата позволява използване на филтри по морфологични белези и/или фенологична и хорологична информация. Такива филтри са изготвени за определителните таблици, таблата и приложенията. Видовете във всички таблици са свързани чрез хипервръзки към основните описателни страници.
Включените 460 цветни детайлни снимки на видовете в различни фази са авторски.
Подреждането на описателните страници е по азбучен ред на латинските имена на видовете, йерархично по родове. В описателните таблици е дадено българското и актуалното латинско име (вкл. и популярни синоними) на вида. Справката за коректните латински имена е по онлайн-източниците Theplatlist.org и IPNI. Използвани са 72 литературни източника.
Морфологичните описания са основно по данните от Флора на България т. 6 (Вълев 1976; Кожухаров 1976; Кузманов 1976), Flora Europaea (Ball 1981; Chater 1981; Coombe 1981; Cullen 1981; Hansen 1981; Ivimey-Cook 1981; Tutin 1981) и Flora of Turkey (Chamberlan 1970; Chamberlan & Matthews 1970; Davis 1970; Davis & Potmann 1970; Heyn & Davis 1970; Huber-Morath 1970; Zohary 1970). Използвани източници на информация са също така познатите в България "Определители" (Делипавлов & кол. 2003; Петрова & кол. 1999), и други разработки (Bojnanský 2007; Campbell 1997; Maxted 1995; Tosheva 2003; Zoric & al. 2010). Тези източници са използвани и за съставянето на определителните ключове и инструментите за филтриране по морфологични белези.
Хорологичните карти са с основен източник "Конспект на висшата флора в България" (Асьов & Петрова 2012) и по-късни публикации (Asenov 2015; Dimitrov 2017; Dimitrov & Vutov 2014, 2016, 2017; Goranova & al. 2013; Marinov & al. 2015; Pedashenko & Vasilev 2014; Scoppola & al. 2018; Stoyanov 2014; Tosheva 2003; Tosheva & al. 2009; Vasileva & al. 2016). Информацията за съседните държави върху картите е съгласно използваните "Флори", базата-данни "Euro+Med" и нови флористични съобщения от 5 години (Aybeke & al. 2017). Тъй като част от видовете са индикаторни за местообитания от мрежата Натура-2000 (Кавръкова и кол. 2009), тази информация е включена в описанията и в приложение.
Фуражните качества са представени по видове, съгласно съвременните изследвания (Алексиева & кол. 2016; Божанска и кол. 2015; Георгиева и кол. 2017; Горанова 2002; Горанова & Миховски 2005; Илиева & Кючюкова & Илиева 2008; Миховски & Горанова 2005; Найденова 2016; Найденова & кол. 2012, 2013, 2013b, 2014; Найденова & Илиева 2015; Николова & кол. 2016; Стоева и кол. 2012; Чуркова 1999; Янчева 1986, Bozhanska & al. 2016; Chourkova 2013; Georgieva & Kertikov 2006, 2014; Kertikov & Kertikova 2012; Kertikova 2014; Kertikova & al. 2014; Lingorski 2011; Lingorski & Kertikov 2014; Mihovski & Goranova 2007; Mihovsky & Naydenova 2017; Naydenova & al. 2017; Naydenova & Kosev 2015; Vasilev 2009; Vasilev & Vasleva 2007, Vasileva & Vasilev 2006, Vasileva & Vasilev 2012; Yancheva & al. 2012). Съпоставимите данни са изнесени и в приложение.
За да може да бъде ползван този атлас с всички негови удобства, препоръчваме да се чете със софтуер, който изпълнява и javascript. Под Windows подходящи приложения са "Calibre" или "epub file reader", или може да се ползва книгата във формат chm, за който не е необходим допълнителен софтуер. Под Android подходящо приложение е "Lithium".
Авторите ще бъдат благодарни на препоръки и бележки по съдържанието на този атлас.