Семейството включва в състава си голям брой видове - едногодишни и многогодишни треви, полухраси, храсти и дървета. Видовете с фуражни качества са само треви.
Кореновата система е осев тип, с добре развит главен вретеновиден корен, с множество странични разклонения. Върху корените се развиват грудкови бактерии, които усвояват свободния азот от въздуха.
Стъблата са изправени, полуизправени (люцерна, детелина) или хоризонтални, влачещи и вкореняващи се (бяла детелина).
Листата са сложни:
Съцветието е грозд, често с изглед на главица или сенник. Гроздът се състои от удължена главна ос, за която цветовете са заловени с добре развити дрьжчици (люцерна, еспарзета, комунига). Главицовидният грозд е със силно скьсена ос, понякога надебелена, а отделните цветчета са разположени върху нея на по-кьси или по-дълги дръжчици, или са приседнали (детелина). При сенниковидното съцветие дръжчиците на цветовете излизат радиално от една точка на цветната ос (звездан). При някои видове съцветията са пазвени - от няколко цвята в пазвите на листата.
Цветовете са зигоморфни (двустранно симетрични), с чашка и венче.
Чашката е от 5 листчета, сраснали в тръбичка
Венчето се състои от различни по големина листчета. Флагчето (най-голямото листче) обикновено стърчи нагоре и има петно за ориентиране на насекомите. Двете крилца са по-малки от флагчето. Между тях е ладийката, образувана от най-малките венчелистчета, които са сраснали.
Тичинките са общо 10 - 9 срасват като четка със свободни прашници, една остава свободна като вариант за самоопрашване (рядко и десетте са сраснали).
Плодникът е от един плодолист, тесен, дълъг и е разположен в ладийката.
Плодът е боб (legumen), който е неразпуклив или разпуклив по шева, често и по жилката, в някои случаи се наделя на сегменти (зайчина, серадела). При някои видове остава включен в чашката и се разпространява с нея (детелина). Плодовете на отделните видове се различават по големина, форма, брой на семената, сегментираност, оцветяване и характер на повърхността им (гладка, окосмена, набраздена).
Семената са с хранителна тъкан в семеделите на зародиша, и нямат ендосперм или перисперм. Семенната обвивка е здрава, кожеста и обхваща плътно зародиша. При повечето видове тя е гладка, често с гланцова повърхност, а при някои видове е характерно набръчкана. По повърхността й се наблюдават образувания със специфичен вид и оцветяване. Те се използват при определяне на сходни по външния си вид семена. По семенната обвивка е очертано ясно семенното пьпче - следа от плацентата, с която семепъпката е била заловена за стената на плода. Разположението, големината, формата и оцветяването на семенното пъпче са характерни за отделните видове. При много видове се образува ръбец със специфична форма. Зародишът се състои от два семедела, в които се намират запасните хранителни вещества, зародишно коренче, зародишно стъбълце и зародишна пъпка. Поникването е епигейно (подсемеделното коляно изнася цялото семе над почвата), по-рядко хипогейно. Специфична характеристика е и масата на 1000 семена (m1000).
