Морфологична характеристика на семейство Fabaceae /Бобови/

Семейството включва в състава си голям брой видове - едногодишни и многогодишни треви, полухраси, храсти и дървета. Видовете с фуражни качества са само треви.

Кореновата система е осев тип, с добре развит главен вретеновиден корен, с множество странични разклонения. Върху корените се развиват грудкови бактерии, които усвояват свободния азот от въздуха.

Стъблата са изправени, полуизправени (люцерна, детелина) или хоризонтални, влачещи и вкореняващи се (бяла детелина).

Листата са сложни:

  1. Перести - на една листна дръжка са разположени повече от три листчета. Когато листната дръжка завършва с листче, листата са текоперести (нечифтоперести), а когато завършва с просто или разклонено мустаче или осиловидно продължение - чифтоперести.
  2. Тройни (триделни) - листата са заловени с къси дрьжчици за върха на листната дръжка.
Листната дръжка е с различна дължина и степен на окосменост. Листните петури са също с различна форма и големина, голи или овласени в различна степен, целокрайни (червена детелина) или назъбени (изцяло, само на върха или към основата, нежно или по-едро). Разположените в основата на листната дръжка прилистници по големина, форма и оцветяване са специфични за отделните видове и се използват като систематичен признак при различаването им преди и по време на цъфтежа.

Съцветието е грозд, често с изглед на главица или сенник. Гроздът се състои от удължена главна ос, за която цветовете са заловени с добре развити дрьжчици (люцерна, еспарзета, комунига). Главицовидният грозд е със силно скьсена ос, понякога надебелена, а отделните цветчета са разположени върху нея на по-кьси или по-дълги дръжчици, или са приседнали (детелина). При сенниковидното съцветие дръжчиците на цветовете излизат радиално от една точка на цветната ос (звездан). При някои видове съцветията са пазвени - от няколко цвята в пазвите на листата.

Цветовете са зигоморфни (двустранно симетрични), с чашка и венче.

Чашката е от 5 листчета, сраснали в тръбичка

Венчето се състои от различни по големина листчета. Флагчето (най-голямото листче) обикновено стърчи нагоре и има петно за ориентиране на насекомите. Двете крилца са по-малки от флагчето. Между тях е ладийката, образувана от най-малките венчелистчета, които са сраснали.

Тичинките са общо 10 - 9 срасват като четка със свободни прашници, една остава свободна като вариант за самоопрашване (рядко и десетте са сраснали).

Плодникът е от един плодолист, тесен, дълъг и е разположен в ладийката.

Плодът е боб (legumen), който е неразпуклив или разпуклив по шева, често и по жилката, в някои случаи се наделя на сегменти (зайчинасерадела). При някои видове остава включен в чашката и се разпространява с нея (детелина). Плодовете на отделните видове се различават по големина, форма, брой на семената, сегментираност, оцветяване и характер на повърхността им (гладка, окосмена, набраздена).

Семената са с хранителна тъкан в семеделите на зародиша, и нямат ендосперм или перисперм. Семенната обвивка е здрава, кожеста и обхваща плътно зародиша. При повечето видове тя е гладка, често с гланцова повърхност, а при някои видове е характерно набръчкана. По повърхността й се наблюдават образувания със специфичен вид и оцветяване. Те се използват при определяне на сходни по външния си вид семена. По семенната обвивка е очертано ясно семенното пьпче - следа от плацентата, с която семепъпката е била заловена за стената на плода. Разположението, големината, формата и оцветяването на семенното пъпче са характерни за отделните видове. При много видове се образува ръбец със специфична форма. Зародишът се състои от два семедела, в които се намират запасните хранителни вещества, зародишно коренче, зародишно стъбълце и зародишна пъпка. Поникването е епигейно (подсемеделното коляно изнася цялото семе над почвата), по-рядко хипогейно. Специфична характеристика е и масата на 1000 семена (m1000).