Представеният интерактивен електронен продукт е предшестван от негово съкратено печатно издание (Стоянов, Райчева & Чешмеджиев 2021).

Разширеното издание има целта да предостави възможност за удобно, бързо при полеви условия, достатъчно надеждно, при базови терминологични познания по морфология, идентифициране както на растения от българската флора, така и на голям обем интродуцирани и популярни култивирани видове, които могат да се срещнат у нас. Включени са публикуваните през последните 19 години новоустановени и новоописани за страната таксони и актуални хорологични данни за тях. Направени са някои номенклатурни промени и допълнения, които го правят актуален източник за флористична информация в България.

Oбхванати са 6275 вида в 1336 рода от 178 семейства висши растения, които са представени в българската флора, близките територии на съседните държави, или са познати като култивирани растения.

Отдел Lycopodiophyta е представен от 3 семейства, 5 рода и 10 вида, 7 от които са представени в България.

Отдел Polypodiophyta съдържа 9 семейства, 24 рода и 65 вида, от които 59 се срещат в България.

Отдел Pinophyta е представен от 7 семейства, 26 рода и 87 вида. 81 от видовете се срещат в България, като 57 от тях са интродуценти.

Двата класа на отдел Magnoliophyta съдържат общо 6115 вида, от които 4904 се срещат във флората на България (автохтонни и алохтонни видове). Двусемеделните растения са представени 4988 вида (от 1004 рода в 128 семейства), от които 3956 вида са част от българската флора. Едносемеделните са 1127 вида (от 274 рода в 30 семейства), като представени в българската флора са 948 от тях.

Мъховете са с по-особени изисквания при събирането и изследването на материала за определяне. За правилното им разпознаване са необходими оптични прибори, с което отпада възможността за ползване на полеви определител. По тази причина представителите на отделите Anthocerotophyta, Marchantiophyta и Bryophyta не са обект на представения определител. От тях са посочени три примерни вида.

По видово богатство, на първо място е районът Родопи (2729 вида) следван от Стара планина (2603), Пирин (2181), Рила (2117), Черноморско крайбрежие (2132), Тракийска низина (2089), Знеполски район (1975), Витошки район (1933), Тунджанска хълмиста равнина (1909), Долината на р. Струма (1906), Североизточна България (1881), Предбалкан (871), Западни гранични планини (852), Славянка (785), Софийски район (747), Средна гора (698), Дунавска равнина (1638), Странджа (1630), Беласица (1540) и Долината на р. Места (1379).

Балканските ендемити са 398 вида. Българските ендемити са 176.

По вертикално разпределение, преобладават видовете от предпланинските райони, както следва: 0-250 m (2761 вида), 250-500 m (2794 вида), 500-750 m (2819 вида), 750-1000 m (2423 вида), 1000-1250 m (2402 вида), 1250-1500 m (1455 вида), 1500-1750 m (1456 вида), 1750-2000 m (994 вида), 2000-2250 m (945 вида), 2250-2500 m (520 вида), 2500-2750 m (461 вида), 2750-2950 m (247 вида).

Защитените видове (посочени в прил. 3 на Закона за биологичното разнообразие) са 555.

В текста и определителните таблици са включени и 1221 вида, които не са представени във флората на България, но се срещат в съседните страни, или се откриват в Euro+Med. Причината да бъдат включени тези видове е да се позволи съпоставяне с видове, за които има данни за съседни територии и може да се предположи, че могат да се открият на територията на България.

Интродуцираните видове са 1301. Посочените адвентивни видове са 190. Инвазивните видове са 133.

Половината от представените таксони (54%) са многогодишни треви, следвани от едногодишните (21%) и двугодишните (7%). Дърветата са 10%, храстите - 11%, полухрастите са 2%.

Паразитните видове са 64.

По месеци на цъфтеж или спорообразуване, видовете се разпределят по следния начин: януари - 22, февруари - 80, март - 286, април - 1036, май - 2303, юни - 3378, юли - 3082, август - 1976, септември - 899, октомври - 232, ноември - 27 и декември - 8.

Посочено е приложното значение на 3272 таксона - декоративни (1718), лечебни (880), хранителни (603), медоносни (405), фуражни (356) и др. Отровните растения са 279 вида.

Структурата на високите таксономични нива е съгласувана с ревизиите на базата на съвременните филогенетични изследвания (APG I, II, III, IV; Chase & al. 2006; Christenhusz & al. 2011; Christenhusz & Chaze 2014; Graham & al. 2006; Patterson & Givnish 2002; Susanna & al. 2006).

За максимално пълното представяне на съвременното разпространение на таксоните у нас, беше много полезна информацията от Конспекта на висшата флора на колегите (Асьов & Петрова 2012), както и от предишното издание на "Определител на растенията в България" (Делипавлов & Чешмеджиев 2003).

Актуализирани са съставът и структурата на семействата Asteraceae (Brautigam & Greuter 2007; Dunkel & Gottschlich 2018; Shi & Martins 2011; Susanna & al. 2006), Brassicaceae (Ancev 2007; Ancev & Goranova 2009; Cheo & al. 2001), Caryophyllaceae (Niketic & al. 2007), Caprifoliaceae (De Castro & Caputo 1999), Fabaceae (Ali 2013; Allen & Allen 1981; Cardoso & al. 2013; Olwey 2019), Orobanchaceae (Olmstead & al. 2001; APG II 2003; Westwood & al. 2010), Plantaginaceae (Olmstead & al. 2001; APG II 2003; Westwood & al. 2010), Polemoniaceae (Clement 1998), Potamogetonaceae (Guo & al. 2010), Ranunculaceae (Kozuharov & Petrova 1988), Rosaceae (Sennikov & Kurtto 2017), Rubiaceae (Ancev & Krendl 2011), Scrophulariaceae (Olmstead & al. 2001; APG II 2003; Westwood & al. 2010).

Наред с информацията от Флора на Р. България, са използвани допълнителни литературни източници за родовете Achillea (Danihelká & Ehrendorfer 2008), Alchemilla (Kurrto & al. 2009), Allium (Brullo & Salmeri 2021; Cheschmedzhiev & Marinov 2009; Ioannidis & Tzanoudakis 2020; Seregin & al. 2015), Alyssum (Ancev & Uzunov), Anemone (Ziman & al. 2011), Anthyllis (Brullo & del Galdo 2006), Aristolochia (Shuka 2011; Wanke 2006), Arum (Kozuharova & al. 2014), Asparagus (Raycheva & Stoyanov 2013; Stoyanov P. & al. 2019; Карайчева & Райчева 2018), Asplenium (Jermy 1998), Aubrieta (Ancev & Goranova 2009), Avena (Cope 1997), Bellevalia (Bareka & al. 2008; Dayan 2013; Shuka 2010), Bellis (Karahan 2020), Bolboschoenus (Hroudova & al. 2007), Bromus (Phillips 1998), Buglossoides (Kiryakov & Petrova 2003), Bupleurum (Stoyanov S. 2010; Stoyanov S. & Nikolov 2021; Stoyanov S. 2022; Стоянов С. 2020), Campanula (Marinov & Stoyanov 2017), Capparis (Inocencio & al. 2006), Cardamine (Ancev & al. 2013; Khatri 1987; Marhold & al. 1996; Marhold & Ancev 1999), Carduus (Todorov & al. 2014, 2017, 2018; Denev & al. 2017), Carum (Захарова 2017), Centaurea (Bancheva & Raimondo, 2013; Stoyanov S. 2014; Tan & al. 2009), Chenopodium (Grozeva 2007, 2012; Грозева 2008; Clemants & Mosyakin 2004), Cichorium (Alexiou 2013), Circaea (Petrova & al. 2019) Clinopodium (Мельников 2017), Colchicum (Küçüker 1995), Crepis (Peev & al. 2009), Crocus (Harpke & al. 2014, 2017; Karamplianis & Konstantinidis 2019; Karamplianis & al. 2013; Kerndorff & al. 2012; Milović 2016; Randelovi&cacure; & al. 2012; Raycheva & al. 2021, 2022; Ruksans 2013, 2017; Saxena 2010, 2016; Urosević 2013; Yuzbasioglu & al. 2015; Zazvorka 2010), Dactylorhiza (Петрова & кол. 2022); Dianthus (Fassou & al. 2022), Dorycnium (Marinov & Stoyanov 2019), Dryopteris (Ivanova 2004, 2006a; Jermy & Gibby 1998; Trewren 2014; Viane 1985), Epilobium (Kitchener 2012), Epipactis (Petrova & Venkova 2006a, 2006b, 2008), Equisetum (Jermy & al. 1998; Kalinowski & al. 2016), Eriophorum (Conaghan & al. 1998), Erodium (Benoit 1987), Erysimum (Ancev & Polatschek 2003, 2006), Euphorbia (Frajman & Jogan 2007; Riina & al. 2013), Festuca (Denchev 2004; Velcev 2002; Velcev & Vassilev 2002b), Gagea (Ali & Levichev 2011), Galanthus (Jovanović & al. 2016), Galium (Ancev & Krendl 2011), Galinsoga (Canne-Hilliker 2006), Genista (Stoyanov S. 2014), Geranium (Deniz & a. 2018), Helianthemum (Stefanović & al. 2009), Hieracium (Vladimirov 2018, 2021a; Владимиров 2021), Himantoglossum (Molnar & al. 2012), Hordeum (Bothmer & al. 1995), Hylotelephium (Cheshmedzhiev & Marinov 2019), Iris (Raycheva & Stoyanov 2012; Райчева & Стоянов 2012, 2013; Stoyanov & Raycheva 2022), Isoetes (Brunton & al. 2021; Stefanova & Ivanova 2000; Troia & Greuter 2015), Juncus (Rooks & al. 2011), Juniperus (Adams 2005, 2014), Laburnum (Chater 1997), Lathyrus (Tosheva 2003, 2005), Leontodon (Dimitrova & al. 2005), Leucojum (Jovanović & al. 2009), Lomelosia (De Castro & Caputo 1999; Lack 2018), Lotus (Kramina 2006), Lupinus (Cowling & al. 1998), Onobrychis (Kozuharova & al. 2017), Onosma (Teppner 2008; Teppner & Karl, 2017), Medicago (Thanopolous 2007), Myosotis (Stepankova 1993, 1994; Stepankova & Markova 1991), Noccaea (Al-Shehbaz 2014), Oxytropis (Pavlova 1999, Kozuharova & al. 2007), Orobanche (Stoyanov K. 2009a, 2009b; Стоянов 2012, 2013a, 2013b; Стоянов & Денев 2010, 2012), Paeonia (Hong & al. 2004), Papaver (Stoyanov & Barzov 2020), Persicaria (Akeroyd 1998), Pilosella (Brautigam & Greuter 2007; Szelag 2008), Pirinia (Kral 1984), Phelipanche (Ratzel & al. 2017; Stoyanov K. 2005a, 2005b; Стоянов & Христева 2013), Plantago (Doweld & Shipunov 2017; Stoyanov & Vassilev 2011), Polygala (Stoyanov S. 1998), Polypodium (Ivanova 2006b; Helánová & al. 2004), Prunella (Crouch 2020), Ptilostemon (Gangale & al. 2011), Pyrola (Stoyanov K. & al. 2012; Райчева & кол. 2013; Стоянов & Райчева 2005), Ranunculus (Wiegleb & al. 2017), Rosa (Zielinski & al. 2004), Rumex (Raycheva 2009a, 2009b; Raycheva & Dimitrova 2007; Raycheva & al. 2007, 2011, 2013; Райчева & Денев 2012; Райчева 2013b), Salicornia (Kadereit & al. 2012), Salix (Christensen 1991; Christensen & al. 2006; Zielinski & al. 2006), Serapias (Lang 1997), Silene (Pavlova 2014; Wrigley 1986; Lihua & al. 2001; Yildiz 2006), Sorbus (Sennikov & Kurto 2017), Stellaria (Lepší & al. 2019; Randall 1997), Taraxacum (Oslash;llgaard 2003, Štěpánek J. & Kirschner 2017; Uhlemann 2003) Thesium (Hendrych 1976; Romo & al. 2004), Thymus (Stoyanov & Marinov 2020), Tragopogon (Vladimirov & Tsoneva 2006), Trifolium (Baliousis & al. 2021; Fotiadis & al. 2010), Verbascum (Yilmaz & Dane 2008, 2012), Veronica (Albach & al. 2006, 2017; Rojas-Andreas & Martinez-Ortega 2016), Vicia (Velvev 2002), Viola (Niketić 2015; Stefanović & Tan 2000), Zostera (Evans 1997).

Като база за разработване на определителните ключове е използван "Определител на растенията в България" (Делипавлов & Чешмеджиев 2003). Ключовете са съобразени с разработките от "Флора на (Н.)Р. България" т. I-XI (Велчев 1982; Велчев & Кузманов 1989; Йорданов 1963, 1964, 1970, 1973, 1976, 1979; Кожухаров & Кузманов 1995; Пеев & кол. 2012) и с други обобщаващи издания в България (Владимиров 2009; Граматиков 1992; Китанов & Пенев 1963, 1980; Кожухаров 1992; Бондев 1995; Нимис & кол. 2009; Петрова & al. 1999; Чешмеджиев & Василев 2009).

В определителните ключове са добавени данни за семенната морфология. Основен източник на тези данни са цитираните по-горе регионални "Флори", както и други обобщаващи издания и публикации (Balousis & al. 2021; Prokopyev & al. 2014; Zorić & al. 2010).

В България и съседните страни са интродуцирани много чужди видове като културни растения. В определителните таблици са включени таксони, известни в българската литература (Чешмеджиев & Върбанова 2002; Sokolov & al. 2016; Petrova & Vladimirov 2019). Добавени са също описания на интродуцирани таксони от други източници (Adams 2021; Alexander 2015; Blanchard Jr. 2016; Britton & Brown 1913, Britton & Rose (1913, 1919, 1920, 1922, 1923), Brouillet 2016; Brouillet & al. 2006; Canne-Hiliker 2006; Chang & al. 1996; Chen & Ehrendorfer 2011; Chen & Gilbert 1994; Chen & Mordak 2000; Chen & Shimizu 2001; Chen & Wen 2007; Ciizhi & al. 2007; Clark 2004; Cuizhi 2007; Echenwalder J.E. 2010; Ertter & Reveal 2015; Faden 2004; Fang R. & Staples G. 1995; Fang & al. 1999; Fryxel 2016; Fu 2015; Fu & Zhu 2001; Gao & Schrire 2010; Gu & Robertson 2003.; Herskovitz & Hogan 2004; Hess & Robbins 2003; Ho & Pringle 1995; Horn 2003; Hu & Kelso 1996; Huang & Ohashi 2010; Levin & Gillespie 2017; Li & Hedge 1994; Li & Robson 2007; Li & al. 2010; Lis 2015; Little & McKinney 2016; Lu & Brach 2003; Lu & Gilbert 2003; Lu & Spongberg 2003; Min & Barfod 2008; Min & Barfod 2008; Moore & Wen 2017; Morin N.R. 2017; Mosco 2004; Nixon 2006; Pan & Cullen 2001; Qiuyun & Boufford 2005; Robson 2016; Rohrer J.R. 2015; Sarwar 2011; Shukina 2004; Shumei & al. 2001; Tang & al. 2007.; Tse-Hsiang & Kamelin 1996; Utech, Sprengel & Salisury 2003; Wells & Elvander 2009; Wells & Shipes 2009; Wencai & Bartolomew 2001; Wencai & al. 2001; Whittemore 2004a, 2004b; Xu & al. 2008; Zhang & Grey-Wilson 2008; Zhang & Turland 2003; Zielinski 2011), включително и някои видове, които са отглеждани като стайни растения.

Обърнато е внимание на адвентивните и инвазивните чужди видове във флората на България и съседните страни (Bogosavljevic & Greuter 2015; Deneva & Ljubenova 1996; Dimitrov & Tsonev 2002, Freeman 2005; Georgiev & al. 2019; Grozeva 2012; Hill 2016; Hyde & al. 2021; Kalialinkova 2015; Karrer & al. 2021; Kiger R.W. 2004.; Kunev 2019; Lakušić & Jovanović 2012; Lakušić & al. 2017; Lambdon & al. 2008; Ma & Gilbert 2008; Martan & Sostaric 2016; Maslo & Saric 2017, 2018a; Matevski 2017; Naydenova & al. 2019; Pagad & Wong 2020; Perić & Rilak 2017; Petrova 2010, 2017; Petrova & Barzov 2017; Petrova & Vladimirov 2019; Petrova & al. 2009; Petrova A.S. 2018; Pinkava 2004; Purger & al. 2015; Qin & Graham 2007; Sarajic & Jogan 2017; Sumberova & al. 2004; Tzonev & Sumberova 2004; Tzonev 2005; Sarajlic 2017; Stoyanov S. 2015, 2018; Sumberova & al. 2004; Tashev 2003; Tzonev 2005; Velic & al. 2017; Vladimirov 2003, 2009; Vladimirov & Georgiev 2019; Vladimirov & Petrova 2009a, 2009b, 2012; Vladimirov & al. 2014, 2016, 2018-2018d, 2019-2019d; Yang &a al. 2019; Каров & kol. 2004/2005; Петрова & кол. 2012; Тричкова & кол. 2017; Чешмеджиев & Стойчев 2005).

Основен източник на хорологична информация е Конспектът на висшата флора в България (Асьов & Петрова 2012). Актуализирани са хорологичните данни за таксоните в България и съседните територии (Aneva & al. 2020; Apostolova & Ganeva 2000, Bancheva & al. 2002, Cheschmedzhiev & Vodenicharov 1998; Delipavlov 1992; Dimitrov 1998, 2002, 2017; Dimitrov & Denchev 1999, Dimitrov & Nikolov 1998; Dimitrov & Tsonev 2001; Dimitrov & Vutov 2015, Dimitrov & al. 2012; Gaskin 2016; Gerasimova & al. 1998; Goranova & al. 2013; Greuter & Raus 2004; Grozeva 2014; Gussev & al. 1998a, 1998b, 2020; Hristeva & al. 2015; Ivanova 2003; Kalnikova V. & Palpurina S. 2015; Kostadinova & Dimitrov 2002; Kunev & Tsonev 2018; Naychov & al. 2019; Ostroumova & Stoyanov 2016; Pashaliev 1994; Pavlova 2004, 2007; Pavlova & al. 2003; Petrova 2004, Petrova & al. 2006; Petrova A.S. & Stoyanov 2017; Raab-Straube & Raus 2013a. 2013b, 2014, 2015a, 2015b,2016, 2018, 2019, 2020, 2021a, 2021b; Raycheva & al. 2019; Schuler 2007; Sokolov & al. 2016; Stefanović & al. 2014; Stoyanov & Raycheva 2012; Stoyanov S. 2005, 2016; Tan & Strid 2008; Tan & al. 2014; Tashev & al. 2013a, 2013b; Tomović & al. 2021; Tzonev & Karakiev 2007; Tzonev & Panovska 2017; Uzunov & al. 1998; Velcev & Vassilev 2002a; Velchev 1998; Velev & al. 2015; Vladimirov 2001a, 2001b, 2021b; Vladimirov & al. 2009a, 2009b, 2009c, 2010a, 2010b, 2011a, 2011b, 2011c, 2012a, 2012b, 2012c, 2013a, 2013b, 2013c, 2014a, 2014b, 2015a, 2015b, 2016a, 2016b, 2016c, 2017a, 2017b, 2017c, 2018a, 2018b, 2018c, 2019a, 2019b, 2019c, 2020a, 2020b, 2020c, 2021a, 2021b, 2021c, 2021d, 2022; Yordanova 2000; Zahariew 2021; Zahariev & Taneva 2017; Zielinski & Vladomirov 2013; Zielinski & al. 2012; Андреева & al. 2018; Бондев 1995; Вутов § Димитров 2000; Димитров & Стоянов 2002; Карамфилова & Стоянов 2015; Колев 1972; Петков & Стоянов 2010; Райчева 2013a; Райчева & Стоянов 2015).

Информацията за растенията от съседните страни е главно от съответните регионални "Флори" (Матевски 2004, 2010; Теофиловски 2011; Beldie & Prindvornic 1959; Beldie & Morariu 1978; Davis & al. 1965, 1966, 1988; Davis 1966, 1972, 1975, 1978, 1982, 1984, 1985; Dimopoulos & al. 2016, 2018-; Guner 2001; Niketić & al. 2007, 2014; Niketić & Tomović 2003; Nyarady 1964, 1965, 1966; Nyarady & al. 20172. RanĐelović & Zlatković 2010; Savulescu 1952, 1953, 1955, 1956, 1957, 1958, 1960, 1962; Strid 1986; Strid & Tan 1997, 2002; Tutin & al. 1964, 1972a, 1972b, 1976, 1980). Използвани са също така данни от Euro+Med (2006-). Като източници са използвани и по-нови публикации за автохтонни и алохтонни видове от съседните флори (Bogosavliević & Zlatković 2015, 2017; Buzurović & al. 2006; Dakskobler & al. 2010a, 2010b; Dane 2015; Dobrojević & al. 2012; Dunkel & al. 2018; Frink & al. 2005; Gottschlich & Dunkel 2018; Grudzinskas & Petrulattis 2016; Hartvig 1998; Hashani & Shika 2013; Irima & Manzu 2013; Jovanovska & al. 2017; Kailis & Eleftheriadou 2011; Krajsek & al. 2016; Maftei & al. 2015; Martini & Peruzovich 2019; Maslo & Saric 2018b; Niketić 2018; Niketić & Tomović 2003; Niketić & al. 2014; Nikolov 2017s, 2017b, 2019, 2020a, 2020b, 2021; Perić & al. 2017; Petrović & Lakušić 2017; Richards & al. 2015; Sabovljević & al. 2021a, 2021b; Snogerup & al. 2006; Starmuhler 1996; Strid & al. 2017; Strid & Tan 2009; Teofilovski 2017a, 2017b, 2017c, 2018, 2019, 2020, 2021a, 2021b; Teofilovski & al. 2012; Tomović & al. 2007, 2016, 2020; Uotila & al. 2010; Whittemore 2004b; Zlatković & al. 2011; Матевски 1995; Матевски & кол.).

Статусът на видовете с консервационна стойност е по Червената книга на Република България (Анчев & Горанова 2011; Апостолова 2011; Апостолова & Мешинев 2011; Апостолова & Цонева 2011, Асьов & Владимиров 2011, Асьов & Денчев 2011, Асьов & al. 2011; Банчева 2011; Виткова 2011; Владимиров 2011; Владимиров & Димитрова 2011; Генова 2011; Георгиев 2011; Горанов & Анчев 2011; Горанова, Игнатова & Анчев 2011; Гусев 2011; Денчев & Асьов 2011; Димитров 2011; Димитров & Стоянов 2002; Димитрова 2011; Евстатиева 2011; Иванова 2011; Иванова & Цонев 2011; Игнатова 2011; Мешинев 2011; Пеев & Цонева 2011; Петрова 2011; Петрова А.С. 2011; Петрова А.С. & al. 2011; Петрова А.С. & Цонев 2011; Сопотлиева 2011; Станев 2011; Стоева 2011; Стоянов 2011; Ташев 2011; Тошева & al. 2011; Цонев 2011; Цонева & Владимиров 2011), Червения списък на българските висши растения (Petrova & Vladimirov 2009) и други източници (Petrova & al. 2003, Petrova & Vladimirov 2010).

Използвани са и допълнителни източници на морфологични описания (Ali 1977; Ali & Levichev 2011; Anjen & al. 2003; Clement 1998; Dequan & Rabeler 2001; Dequan & Turland 2001; Easy 1998; Gelin & al. 2003; Ghazanfar 2011; Gou & al. 2010; Hartman & Rabeier 2005; Hong & al. 1998; Jermy 1997; Kirschner & Rich 1998; Fu & al. 2001, 2015; Mifsud 2009, 2012; Naqinezhad & Larijani 2017; Nesom 2006a, 2006b; Pahlevani & Riina 2011; Parnell 1978; Philp & al. 1997; Preston 1998; Rich 1998, 2013a, 2013b; Rich & Jermy 1998a, 1998b, 1998c, 1998e; Rose 1988; Rose & Walls 1997; Šabanović & al. 2019; Sell 1998; Schultz 2006, Silverside 1998; Stewart 1997; Strother 2006a, 2006b, 2006c, 2006d; Szelag & al. 2017; Urbatsch & Cox 2006; Utech 2003; Utech & al. 2003; Verloove 2012; Wang & al. 2010; Wen 2004; Wencai & Bartolomew 2001; Wigginton & Graham 1981; Yeo 1998; Zehui P. & Watson 2005; Zhu & al. 2011; Zidorn 2012; Бобров 1957; Димитров & Димова 2014; Йорданова 2014; Чешмеджиев 1970, 1989; Чешмеджиев & Стойчев 2005); HortFlora 2018.

Авторовите имена на родовете в това издание следват възприетия стандарт на Brummitt & Powell (1992).

Включена е информация за приложното значение на видовете (Чешмеджиев & al. 1999; Делипавлов и Чешмеджиев 2003; PFAF.org)

В част от големите родове, особено тези с много видове двойници (например Alchemilla, Taraxacum, Hieracium, Pilosella, Crepis, Festuca, Poa и др.) не всички видове са включени в определителните таблици. Липсващите в ключовете видове могат да се открият в азбучен ред в придружаващия списък.

Морфологичната терминология следва тази от предишни издания (Делипавлов & Чешмеджиев 2003; Чешмеджиев & Василев 2009). За удобство е приложен терминологичен речник в края на книгата (с достъп от меню в приложението).

Интерактивната електронна версия е базирана на печатното издание (Стоянов & кол. 2021), с разширен състав на култивираните растения, прецизирани определителни ключове, разширени видови описания и отстранени грешки. Към видовите описания са добавени данни за обитаваните местообитания, включени в Натура 2000. Добавени са и филтри за бързо търсене в границите на разглежданите таксони. Информацията за видовете е допълнена с данни за растителните формации по Бондев (1991) и защитените местообитания в Натура 2000 (Кавръкова & кол. 2009) и в Червената книга том III (Бисерков 2015).

Видовете, където е възможно, са илюстрирани с рисунки. Използваните 4560 илюстрации са свободно достъпни, и са цитирани на място с връзки към оригиналните източници.

Сериозните и динамични промени през последното десетилетие налагат и утвърждават много промени в имената на различни таксони на всички нива (семейства, родове, видове и вътревидови таксони). Стремежът ни е да отразим тези промени, които се налагат в световните флористични издания, но за да улесним ползвателите на изданието сме се стремили в максимална степен да предоставим информация за традиционно популярните наименования, които са преминали в синонимика, но с които голяма част от тасоните са били и са все още популярни сред ботаници, експерти, любители и др. Изготвянето на един актуален видов списък със съвременни растения на територията на страната ни и непрекъснатото му актуализиране във връзка с нови съобщения и данни е задача, която изисква много време и усилия, по тази причина искаме да подчертаем, че това един първи опит, и при всички случаи е отворена система, която може да бъде допълвана и актуализирана във връзка с непрекъснатите таксономични промени. Пак в тази връзка, разбира се при някои все още дискусионни и нерешени таксономично растителни групи и таксони сме ползвали техните консервативни имена.

Този продукт не изчерпва всички видове в България (предвид динамиката в разпространението на растителните таксони), но се стремим максимално да актуализираме информацията, на базата на достъпните данни. В тази връзка очакваме критики, отзиви, предоставяне на данни и критични, конструктивни бележки към продукта, за които ще бъдем благодарни.

Настоящият продукт се предлага за свободно ползване при изключително недискриминационни условия от всички, които проявяват интерес, под формата на онлайн версия, chm формат и като приложения за Android и Windows.

Благодарности
Разработването на този продукт се финансира от Аграрен университет – Пловдив, по проект 06-19.
Благодарим за изпратените корекции и бележки от доц. д-р Антоанета Петрова, Красимир Лаковски, Росен Василев, Иван Костадинов и д-р Юлиян Маринов.
Благодарим и на студентите от специалностите "Агрономство-Полевъдство", "Растителна защита" и "Екология и опазване на околната среда" от АУ-Пловдив, които тестваха интерактивното приложение на етап 2 през 2020, 2021 и началото на 2022 г.