Вторично анатомично устройство на стъбло

Вторично нарастване

Залагане и действиe на камбия в стъблото

  • Залагане на камбий при растения с неснопчесто устройство (Tilia – тип)
    • камбият е непрекъснат пръстен още при първичното усртойство
    • първичното устройство наподобява вторичното и трудно се вижда границата между тях

  • Залагане на камбий при растения със снопчесто устройство (Helianthus– и Aristolochia– тип)
    • Камбият е прекъснат при първичното устройство във вид на камбиални дъги в снопчетата
    • Образува се междуснопчест камбий от паренхимните клетки на сърцевинните лъчи (Helianthus тип). Снопчестият и междуснопчестият камбий се съединяват в общ пръстен
    • Срещат се стъбла без междуснопчест камбий – остават с вторично снопчесто устройство (Aristolochia – тип)

  • Дейност на камбия
    • Два типа инициали:
      • Вретеновидни инициали:
        • Силно удължени прозенхимни клетки,със заострени краища.
        • Сплеснати в тангенциална посока, имат средно 18 стени.
        • Средна дължина: при голосеменни – 3.6 mm; при двусемеделни – 0.6 mm
        • дават начало на ксилемни и флоемни елементи – осевата система на вторично устроеното стъбло.

      • Лъчеви инициали: дават начало на паренхимните (сърцевинни и флоемни) лъчи
    • Активност
      • Активен в зависимост от сезона: в нашите условия от началото на пролетта до края на лятото
      • Пряко свързан със състоянието на пъпките
      • Възобновяването започва от пъпките и се разпростира базипетално по стъблото и корена
      • Темпът на нарастване на стъблото на дебелина намалява с възрастта

Вторична дървесина: хистологичен състав

  • Лъчева система: ориентирани с дългата ос в напречна (радиална) посока
    • Живи паренхимни клетки,разположени в отделните кръгове. Започват от камбия, достигат на различна дълбочина в дървесината.
      • сърцевинни лъчи – достигат сърцевината, най-дълги
      • радиални лъчи – не достигат сърцевината, достигат различна дълбочина в зависимост от възрастта
    • Според широчината: едноредни,двуредни и многоредни.
    • Според височината: високи и ниски.
    • Според клетките които ги изграждат: разноклетъчни и еднаквоклетъчни.
  • Осева система: ориентирани в надлъжна вертикална посока
    • Годишни пръстени (концентрични, ескцентрични), резултат от сезонната ритмика на камбия (заема по-голямата част от вторичната дървесина около 90 % дървесинни елементи)
    • Преход от ранна към късна дървесина
    • Kръговопореста и пръснатопореста дървесина
    • Дендроклиматология – структурен анализ на елементите.
    • Количествено и качествено елементите зависят от екологичните условия и вида на растението
    • Състав:

Вторична дървесина при голосеменни

Хомогенен строеж, добра цепителност, сухота и лекота

  • Радиални редици от трахеиди (липсват трахеи) – генетично от една камбиална клетка
  • Ясни годишни пръстени – пролетна и лятна дървесина
  • Дървесинни лъчи – първични и вторични
  • Смолисти канали сред есенните трахеиди
  • Дървесинен паренхим – резервна функция

Вторична кора: хистологичен състав

Осева и лъчева система – съответстват на осевата и лъчева система на вторичната дървесина.

  • Лъчи на вторичната кора
    • единна система с тези на вторичната дървесина
    • дължина: значително по-малка от на дървесинните лъчи
    • едноредни, двуредни и многоредни
  • Осева система

Първично задебеляване на стъблото

Наблюдава се при някои едносемеделни. Липсват вторични елементи, качествено различна дървесина.

  • При едносемеделните (Arecaceae /палми/, Bambusoideae /бамбукови/) и дървовидни папрати – надебеляването е резултат от “дифузен вторичен растеж” (делене и увеличаване на паренхимните клетки, които вдървеняват и допълнителни затворени колатерални снопчета).
  • При Aloe, Yucca, Agave, Dracaena и др. – камбият е образуван от периферния паренхим до проводящите снопчета; отделя навън малко елементи на вторичната кора; навътре “дървесина” от паренхим с вдървенени и лигнифицирани стени и снопчета (централен флоем, периферен ксилем от трахеиди). Вторичната кора е съставена от трахеиди и удебелен паренхим (липсва корк).
  • При лиани – отделни камбиални пръстени; неправилни, ръбести, усукани стъбла

Микроскопски снимки по темата:



    Въпроси:

  1. Направете схеми за залагането на камбия при трите типа устройство на стъблото.
  2. Сравнете задебеляването на стъблото при голосеменни, двусемеделни и палми.
  3. Направете схема на вторично анатомично устройство на стъбло и я означете.



Стоянов К. & Райчева Цв. 2011-2017. Анатомия и морфология на растенията. Курс за самостоятелна подготовка на студентите от ОКС бакалавър.
онлайн версия обновена на 4.09.2017 от К. Стоянов
www.botanica.gallery & www.botanica.ovo.bg
(cc) цитирането е задължително

 
Leave a Reply

Вашият коментар

rfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-slide
Към лентата с инструменти