Образувателни тъкани (меристеми)

Особености

  • Строеж:
    • живи дребни клетки [w] [l]
    • тънки целулозни стени без междуклетъчни празнини
    • голямо ядро и гъста цитоплазма
  • Функция:
    • обуславят нарастването на растителните органи
    • дават начало на всички останали специализирани видове клетки (тъкани)
  • Класификация според произхода:
    • първични (потомци на ембрионалните меристеми, свързани с растежните процеси)
    • вторични (при многогодишни растения – задебеляване на осевите органи: корен, стъбло)
  • Класификация според разположението:
    • връхни (апикални)
    • странични (латерални)
    • вмъкнати (интеркаларни)

Връхни меристеми

  • Разположение:

    на върха на корена и стъблото и на върховете на техните разклонения

  • Произход:

    винаги първични

  • Функция:

    осигуряват нарастването на височина и дължина

  • Класификация според разположението:

    • Връхна коренова меристема
      • Защитена с коренова гугла, генерирана от калиптроген
      • Формира предтъканите:
        • дерматоген (дава начало на ризодермата)
        • периблем (дава начало на кората)
        • плером (дава начало на централен цилиндър с проводящи тъкани)
      • Зони по дължината на корена: зона на делене, зона на удължаване, зона на диференциация (коренови власинки); зона на вторично устройство
    • Връхна стъблена меристема (вегетационен конус)
      • Туника (1 до 5 реда клетки):
        • антиклинално делящи се клетки – нараства повърхностно
        • развива епидермата, понякога и първичната кора
      • Корпус (навътре от туниката):
        • антиклинално и периклинално делящи се клетки – нараства обемно
        • развива централния цилиндър и първичната кора

Интеркаларни (вмъкнати) меристеми

  • Резултат от неравномерното нарастване на туниката и корпуса
  • Вмъкнати между други тъкани
    • в основата на междувъзлията при житните

      Осигуряват бързо нарастване на дължина – раздалечаване на възлите; изправяне на полегналите житни стъбла – нарастване и делене на долните клетки от интеркаларните меристеми[видео].

    • в нарастващите листни части
    • характерни за всяко стъбло с възли и междувъзлия
    • при растенията с розетъчни листа удължаването на междувъзлията започва във фаза на цъфтеж

Странични меристеми

  • Първични: Действат за кратко време. Остатък от производните на инициалните клетки на меристемата
    • прокамбий
    • перицикъл
  • Вторични:

    • Камбий[w]: образува проводящите тъкани ксилем (дървесина) и флоем (лико)
      • Латерална меристема с форма на кух цилиндър между флоема и ксилема
      • Клетъчен състав:
        • Вретеновидни инициали: дават начало на ксилемни и флоемни елементи
        • Лъчеви инициали: дават начало на паренхимните (сърцевинни и флоемни) лъчи

    • Фелоген (корков камбий)[w]: образува вторична покривна тъкан (корк) и фотосинтезираща тъкан (фелодерма)
      • 2-3 реда прозенхимни меристемни клетки, заложени в първичната кора на корена и стъблото
      • Корк: повече клетки, мъртви, образувани от фелогена навън
      • Фелодерма: 2-3 реда, живи, с хлоропласти, образувани навътре
      • Трите слоя (корк, фелоген и фелодерма) се означават като перидерма

Ранева и регенерационна меристема

  • Вторична меристема, с непостоянно място
  • При нараняване образува коркова тъкан, вероятно под влияние на “раневи” хормони от загиналите клетки
  • При участие на камбия се образува калус, който може да даде начало на нови растения
  • Практическо приложене: тъканни и калусни култури


    Въпроси:

  1. Къде са локализирани трите основни меристеми в растенията? Коя меристема се нарича първична? Кои са вторичните меристеми?
  2. Каква е функцията на меристемните тъкани?
  3. Какви са основните характеристики на меристемните клетки?



Стоянов К. & Райчева Цв. 2011-2017. Анатомия и морфология на растенията. Курс за самостоятелна подготовка на студентите от ОКС бакалавър.
онлайн версия обновена на 3.09.2017 от К. Стоянов
www.botanica.gallery & www.botanica.ovo.bg
(cc) цитирането е задължително

 

Вашият коментар