Основни понятия

Основни понятия във фитоценологията

  • Екология: наука, изучаваща условията на съществуването на живите организми и връзките между организмите и средата, която обитават
  • Фитоценология (геоботаника, фитосоциология): наука за растителните съобщества (фитоценози), тяхния състав и развитие, структурата им, вътрешните взаимоотношения и взаимоотношенията им с околната среда, динамика и продуктивност, география, а също така използването и опазването им.
  • Екологични фактори
    • Абиотични фактори
      • Климатични: светлина, влага, температура, въздух
      • Едафични (почвени): механичен и химичен състав на почвата, физични свойства….
      • Топографски(орографски): условия на релефа(изложение, надморска височина, наклон)
      • при водни растения: хидрофизични и хидрохимични
    • Биотични фактори: преки и косвени
      • Фитогенни
      • Зоогенни
      • Микробогенни
      • Микогенни
    • Антропогенни фактори: всички видове човешки дейности
  • Закон за лимитиращия фактор: Екологичният фактор играе роля на лимитиращ в случаите, когато е в критично ниво или превишава максимално поносимото ниво. Колкото и да са оптимални останалите фактори, те не могат да компенсират лимитиращия.
  • Популация: Съвкупност от индивиди на един вид, които имат общ генетичен фонд, исторически ограничили се в определена част от биосферата (територия, акватория, биотоп, субстрат) и различаващи се от други подобни съвкупности.
  • Ценоклетка: съвкупност от организми, встъпващи в конкурентни взаимоотношения. В една ценоклетка влизат организми от едно и също хранително (трофично) ниво.
  • Фитоценоза (от гръцките думи фитон – растения и коинос – общ), растително съобщество: устойчива система от съвместно живеещи на дадена територия растения и фитосредата, която заемат. Форма е на съвместно съществуване на растенията върху даден участък.
    Представлява участъци от растителната покривка, в които условията на средата са относително близки и растителността е сравнително еднородна.
    Резултат е от продължителен исторически процес. Под влияние на постоянно действащи фактори на една територия се заселват определени видове растения, които влизат в трайни отношения помежду си и с околната среда. Фитоценозата е част от биогеоценозата, съставена от растения. Трайна система от растителни видове с взаимоотношения между тях и околната среда
    Съвременна дефиниция: условно отграничен участъкот фитоценотичния континуум, съвкупност от растителни популации (ценопопулации в пределите на една фитоценоза) свързани от условията на местообитанието и взаимоотношенията в пределите на повече или по-малко еднороден комплекс от фактори на средата (екотоп).

    • Естествени фитоценози: гори, пустини, ливади …
    • Изкуствени фитоценози: агроценози – кулурни растения и техните плевели.
  • Биогеоценоза: биокосна система, която се състои от екотоп и биоценоза.
    Отворена система, основна функционална единица на биосферата. Влияе се от екзогенни фактори. Характеризира се с взаимовръзки между изграждащите я биотични и абиотични компоненти, определен тип обмяна на веществата, величина на енергийния поток, с граница определена от границата на свойственото и растително съобщество.
    Връзка с понятието екосистема: Биогеоценозата е екосистема в границите на растително съобщество.

    • Биоценоза: формирана от зооценоза, фитоценоза, микоценоза и микробиоценоза. Взаимодействието е на ниво индивиди или популации.
    • Граници на биогеоценозата:
      • хоризонтални: резки (изключения) или екотон (континуум)
      • вертикални: в зависимост от височината на видовете и тяхната сезонна изменчивост
  • Екосистема: Съвкупност от съвместно живеещи организми и условия за тяхното съществуване, които се намират в закономерна зависимост помежду си и образуват система от биотични и абиотични явления и процеси.
  • Биострома: най-активната част на биосферата, образувана от биогеоценози.
  • Биом (природна зона, макроекосистема): големи съобщества от организми и средата на обитанието им, в определена географска област с характерен ландшафт и климаксна растителност, обусловени от зонален климат.
основни биоми на сушата
  • Флора: съвкупност от растителни таксони, обитаващи (обитавали) определена територия и образуващи (образували) определени съобщества (формации, фитоценози) на същата територия.
  • Флористичен състав: съвкупност от таксони изграждащи, дадено растително съобщество; най-важният признак на фотоценозите.
  • Флористично богатство: определя се от броя на видовете. Зависи от условията на местообитание, общите физикогеографскио особености на местността, биологичното въздействие, продължителността на съществуване на фитоценоза, етапа на развитие на съобществото.
    • Алфа-разнообразие: определя се освен по броя на видовете и количественото им участие.
    • Бета-разнообразие: степен на диференциация на разпределение на видовете по градиент на средата; пряко свързано с разнообразието на растителни съобщества.
    • Флористична наситеност: брой видове на единица площ.
    • Площ на проявление на флористичното богатство: минимална площ на която се срещат всички или почти всички видове.
    • Площ на проявление на фитоценоза: минимална площ с проявени всички основни признаци на растителното съобщество.
  • Растителна покривка (Растителност): съвкупност от растителни съобщества (фитоценози, синтаксони) развиващи се на Земята или в отделни нейни райони.
  • Биосфера: Слой на земното кълбо, чийто състав, структура и енергетика се определят от дейността на живите организми. Включва част от атмосферата до озоновия екран (20-25 км), част от литосферата (особено кората на изветряне) и цялата хидросфера. Долната граница е 2-3 км под сушата и 1-2 км под дъното на океана.

Литература

  1. Любенова М. 2004. Фитоекология. Акад. изд. „Проф. М.Дринов“, София.
  2. Попова М., Чешмеджиев И. & Стойчев Г. 1992. Ръководство за учебна практика по ботаника. Земиздат, София.

Стоянов, К. 2013-2020. Лекционни записки по фитоценология. www.botanica.gallery; обновено на 21.06.2020
цитирането е задължително
 
Leave a Reply

Вашият коментар

rfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-slide
Към лентата с инструменти